— Можем ли да му имаме доверие?
Уинстън кимна.
— Сам играе по правилата. Не можем да искаме от него да не се съобразява с директорския си съвет, но той е добър патриот, Джак.
— Добре, Джордж, само че направи го дискретно.
— Да, сър, господин президент, сър.
— По дяволите, Джордж!
— Джак, кога най-после ще свикнеш с тази шибана работа — попита министърът на финансите президента на Съединените щати.
— В деня, когато се изнеса от този проклет музей и отново стана свободен човек — отвърна по-смирено Райън. Уинстън беше прав. Трябваше да се научи да приема по-спокойно тези неща в президентския кабинет. Освен че не помагаше на себе си, не беше от полза и за страната да се изнервя от това, че се намираше тук. Също така беше по-лесно за хора като министъра на финансите да го дразнят, а Джордж Уинстън обичаше да прави това… Може би защото му помага да се отпусне, помисли си Райън. Сигурно се дължеше да английското му възпитание, или нещо от сорта. — Джордж, защо смяташ, че трябва да свикна да гледам по-спокойно на тази работа?
— Джак, защото си тук, за да бъдеш по-ефективен, а ако нервничиш през цялото време, това не те прави такъв. Отпусни се, момче, а може дори някои неща тук да ти харесат.
— Като например?
— Знам ли? — Уинстън сви рамене, а после кимна с глава към кабинета на секретарките. — Там има доста засукани стажантки.
— Престани — сряза го Райън. После все пак успя леко да се усмихне. — Освен това аз съм женен за хирург. Ако направя подобно малко прегрешение, може и да се събудя без нещо доста важно.
— Е, да, предполагам, че няма да е добре за страната, ако на президента му отрежат онази работа. Хората може би ще престанат да ни уважават. — Уинстън се изправи. — Трябва да се връщам отсреща, за да се запозная с някои икономически модели.
— Добро ли е състоянието на икономиката? — попита президентът.
— Аз и Марк Грант не се оплакваме, докато председателят на Федералния резерв5 не закача лихвения процент, а според мен той няма основания да го прави засега. Инфлацията е ниска и не забелязвам някой да оказва натиск тя да се повиши.
— Бен?
Гудли погледна бележките си, като че ли беше забравил нещо.
— Може и да не ви се вярва, но Ватиканът е назначил в КНР папски нунций.
— О? Това какво точно означава? — попита Уинстън, спирайки на половината път към вратата.
— Нунцият е посланик. Хората забравят, че Ватиканът е самостоятелна държава и има всички символи на държавността, в това число и дипломатически представители. Нунцият е тъкмо това — посланик… и шпионин — добави Райън.
— Хайде бе? — изненада се Уинстън.
— Джордж, Ватиканът има едно от най-старите разузнавания в света. То съществува от векове. Да, нунцият събира информация и я изпраща в министерството на вътрешните работи, защото хората говорят пред него — че пред кого друг ще говорят, ако не пред един свещеник? Те са добри в събирането на информация и от време на време ние се опитваме да засичаме техните комуникации. През 30-те години един шифровчик в Държавния департамент трябваше да подаде оставка по тази причина — каза Райън на министъра на финансите, влизайки отново в ролята на учител по история.
— И сега ли го правим? — отправи Уинстън въпроса си към Гудли, а той кимна в отговор.
— Да, сър. Форт Мийд поглежда от време на време в техните послания. Шифрите им са малко старомодни и не е лесно да ги дешифрираме.
— А нашите?
— Сегашният стандартен шрифт се нарича „Тапданс“. Той е напълно произволен и теоретически непробиваем, освен ако някой не превърти и не започне да използва отново и отново някой негов елемент. Но като се има предвид, че всеки обикновен компактдиск има шестстотин четиридесет и седем милиона транспозиции, това е малко вероятно.
— А какво ще кажеш за телефонните системи?
— За системата STU ли? — попита Гудли и получи кимване в отговор. — Тя използва компютри. Закодиращият ключ, който се задейства от компютър, е с обем 256 К. Кодът може да бъде разкодиран, но ще са ви нужни компютър, точният алгоритъм и най-малко две седмици. Колкото по-кратко е съобщението, толкова по-трудно е разкодирането, а не обратното. Хората във Форт Мийд се забавляват, като използват уравнения от квантовата физика, за да декодират шифри, и очевидно са постигнали някакъв успех, но ако искате по-подробно обяснение, ще трябва да се обърнете към някой друг. Аз дори не се правя, че слушам обясненията им — призна си Гудли. — Тези неща са толкова далеч от мен, че почти нищо не мога да разбера.
— По-добре да се обърнеш към твоя приятел Грант — предложи Райън. — Той разбира много от компютри. Всъщност можеш да го запознаеш с тези новини за Русия. Може би той ще прогнозира какъв ще бъде ефектът им върху руската икономика.