— А неговите хора твърдят…?
— Казват, че е излязъл, сър.
— Кога ще се върне?
— Попитах. Казаха, че не знаят.
— Мамка му — реагира Райън. — Свържи ме със секретаря Адлер.
— Да, Джак — каза държавният секретар Адлер няколко секунди по-късно.
— Не иска да отговори на обаждането ми, Скот.
— Ху?
— Да.
— Не съм изненадан. Те, китайското Политбюро, не му се доверяват да говори сам, без да има пред себе си нещо написано.
„Също като Арни и мен“, помисли си Райън.
— Добре, Скот, какво означава това?
— Нищо добро, Джак — отвърна Адлер. — Нищо добро.
— Е, какво ще правим сега?
— В дипломатически аспект не можем да сторим много. Изпратихме им твърда нота, на която те не отговориха. Твоята позиция към тях и към ситуацията с Русия е съвсем ясна. Те знаят какво мислим и щом не искат да говорят с нас, значи това вече не ги интересува.
— Мамка му.
— Точно така — съгласи се държавният секретар.
— Искаш да ми кажеш, че не можем да спрем това?
— Правилно — Адлер сякаш съобщи свършен факт.
— Добре, нещо друго?
— Ще кажем на нашите цивилни да се разкарат от Китай. Имаме готовност за това.
— Добре, направете го — нареди Райън. Стомахът му внезапно се сви.
— Добре.
— Ще ти се обадя пак — Райън прекрати разговора и натисна бутона за връзка с министъра на отбраната.
— Да — отговори Тони Бретано.
— Изглежда, че ще се случи — каза му Райън.
— Добре, ще уведомя всички главнокомандващи.
След броени минути светкавичните съобщения бяха изстреляни към главнокомандващите на различните независими формирования. Не бяха много, но в момента най-важен бе главнокомандващият въоръжените сили на САЩ в Тихоокеанския регион, адмирал Бърт Манкузо, който се намираше в Пърл Харбър. Беше малко след три през нощта, когато секретният телефон до главата му започна да звъни.
— Адмирал Манкузо — каза в просъница той.
— Сър, дежурният офицер е. Получихме от Вашингтон предупреждение за начало на война. Китай. „Очаква се започване на враждебни действия между КНР и Руската федерация в следващите двадесет и четири часа. Заповядва ви се да предприемете всички необходими мерки за сигурността на формированието ви.“ Подпис — Бретано, министър на отбраната, сър — докладва лейтенант-командърът44.
Двата крака на Манкузо вече бяха на пода.
— Добре, събери щаба. Ще бъда в кабинета си след десет минути.
— Слушам, сър.
Главният старшина, който трябваше да го откара, вече бе пред входната врата. Манкузо забеляза и четирима въоръжени морски пехотинци. Най-старшият от тях му отдаде чест, докато останалите трима се оглеждаха подозрително наоколо за опасност, каквато вероятно не съществуваше, но все пак… Няколко минути по-късно той влезе в щаба, разположен на хълма над военноморската база. Бригаден генерал Лар бе вече там и го очакваше.
— Как пристигна толкова бързо? — попита го главнокомандващият въоръжените сили на САЩ в Тихоокеанския регион.
— Просто бях наблизо, адмирале — отвърна ръководителят на разузнавателния отдел и последва Манкузо в кабинета.
— Какво става?
— Президентът се е опитал да се свърже по телефона с премиера Ху, но онзи не е приел разговора. Това не е добър знак от страна на китайските ни братя — отбеляза шефът на разузнаването на ТВД.
— Добре, а какво прави Джони Китаеца? — попита Манкузо, докато един от сержантите му наливаше кафе.
— Не е нещо, което да ни засяга пряко, но развръща невероятно количество бойна сила във военен окръг Шънян, по-голямата част от която на брега на река Амур — Лар закачи една карта и започна да сочи с ръка схемата, на която имаше множество червени точки. За първи път в живота си Манкузо виждаше формированията на руснаците, отбелязани със синия „приятелски“ цвят. Беше доста странно, но моментът не бе подходящ за обсъждане на тази тема.
— Какво правим?
— Прехвърляме сериозно количество авиационна техника в Сибир. Изтребителите и щурмоваците са тук, в Сунтар. Разузнавателните самолети са тук, в Жиганск. „Дарк Стар“ скоро ще започнат полети. Това ще бъде първият случай, в който ги използваме в условията на реални военни действия. ВВС им възлагат големи надежди. Имаме някои сателитни снимки, които показват къде са разположени китайците. Маскирали са тежката си техника, но „Лакрос“ вижда и през камуфлажните мрежи.
— И?
— Ами има над половин милион души, пет механизирани армии от тип А. Всяка от тях включва по една бронетанкова дивизия, две мотострелкови и една механизирана плюс придадени подразделения на пряко подчинение на командващия армията. Развърнатите сили разполагат с голям брой танкове и бронетранспортьори, добре са с артилерията, но хеликоптерите им са сравнително малко. Авиационната им техника е на друго подчинение. Тяхната командна структура за координиране на военновъздушните и сухопътните сили не е организирана както трябва и авиацията им не е достатъчно добра по нашите стандарти, но във всички случаи превъзхожда руската по численост. По отношение на човешките ресурси китайците имат огромно преимущество. Руснаците разполагат с достатъчно пространство, за да маневрират, но ако се стигне до директен сблъсък, можеш спокойно да заложиш парите си на Народната освободителна армия.
44
Чин във ВМС на САЩ и Великобритания, еквивалентен на майор от сухопътните войски или ВВС. — Бел.прев.