— „Уест Пойнт“ и „Стоуни Брук“, математика — отвърна Грегъри.
— Военна академия? — попита Лийк. — Не сте ми казвал това.
— О, аз дори изкарах рейнджърска школа между две от фазите на обучение там — каза той на изненаданите моряци. Хората много често го възприемаха като мухльо и той изпитваше удоволствие да наблюдава учудването им. — Парашутна школа също. Направих деветнадесет скока, когато бях млад и глупав.
— В такъв случай сте постъпил в СОИ45, предполагам — отбеляза Олсън, докато си наливаше още кафе от запасите на бойно-информационния център. Черното кафе на машинните инженери по принцип бе най-доброто на всеки кораб, но и това не бе лошо.
— Да, прекарах доста години там, но после нещата се разкапаха и TRW ме нае, преди да отлетя. Когато бяхте в Дартмут, Боб Джастроу ли беше декан?
— Да, той също е работил в СОИ, нали?
Грегъри кимна.
— Да, Боб беше доста умен — в неговия лексикон „доста умен“ означаваше да правиш изчисленията наум.
— С какво се занимавате в TRW?
— В момента оглавявам проект за разработка на управляеми зенитни ракети „земя-въздух“ — това е още от времето, което прекарах в СОИ, но върша и други неща. Основно се занимавам със софтуер и с теоретично инженерство.
— И сега си играете с нашия SM-2?
— Да, подготвил съм софтуера за разрешаване на един от проблемите. На компютъра работи, но ще трябва да препрограмираме бойните глави на Block IV.
— Как ще направите това?
— Елате и ще ви покажа — каза Грегъри. Той и Олсън се отправиха към пулта. Първият главен старшина ги последва. — Номерът е да се фиксира трептенето на лазера. Ето как работи софтуерът…
Последва едночасов разговор, в който софтуерният специалист разкриваше професионалните си тайни на даровития аматьор. После трябваше да продадат стоката на офицера, отговарящ за бойните системи, след което да задействат първата компютърна симулация. Следващата стъпка бе да изкарат кораба в открити води, за да разберат дали цялата тази простотия наистина функционира.
„Сънят наистина помогна“, помисли си Бондаренко.
Беше спал непробудно в продължение на тринадесет часа и не бе ставал дори за да изпразни мехура си, което означаваше, че тази почивка му е била наистина необходима. В този момент той реши, че генералските пагони много ще подхождат на полковник Алиев.
Главнокомандващият на ТВД Далечен изток влезе на вечерното заседание на щаба в отлично настроение, което изчезна, когато видя израженията на лицата на своите подчинени.
— Е? — попита той, докато се настаняваше на мястото си.
— Нищо ново — отвърна генерал Толкунов от името на разузнавателната секция. — Въздушните снимки не показват много, но знаем, че те са там и че все още пазят пълно радиомълчание. Вероятно са прокарали доста телефонни линии. Имаме сведения за хора с бинокли по отсрещните хълмове. Това е всичко. Най-важното обаче е, че са в готовност и могат да тръгнат във всеки един момент… о, да, току-що получихме това от Москва — каза шефът на разузнаването. — Федералната служба за сигурност е арестувала някакъв К. И. Суворов по подозрение в организиране на атентат срещу президента Грушевой.
— Какво? — попита Алиев.
— Беше обикновено донесение без подробности. Може да означава много неща, но нито едно от тях не е приятно — поясни офицерът от разузнаването. — Засега обаче няма нищо определено.
— Опит за дестабилизиране на страната ни? Това е военен акт — каза Бондаренко. Той реши, че трябва да разговаря лично със Сергей Головко по този въпрос.
— Оперативен отдел? — продължи той.
— 265-а мотострелкова е в пълна готовност. Всички радари на нашата ПВО вече действат. Един от нашите прехващачи изпълнява боен патрул на двадесет километра от границата в нашето въздушно пространство. Граничната отбрана е в пълна бойна готовност, а запасната формация…
— Тя вече има ли си име? — попита главнокомандващият.
— „Бояр“, — отвърна полковник Алиев. — Разполагаме с три мотострелкови роти, чиято задача е да евакуират граничните части, ако се наложи. Останалите са в базата си северно от Невер и се подготвят. Днес цял ден са стреляли.
— И?
— За запасняци са се справили задоволително — отговори Алиев. Бондаренко не попита какво означава това, донякъде защото се страхуваше от отговора.
— Още нещо, което можем да направим? Искам идеи, другари — каза главнокомандващия на ТВД Далечен изток, но всички поклатиха глави. — Много добре. Сега отивам да хапна. Ако междувременно се случи нещо, искам да науча веднага. Каквото и да е то, другари.
Всички кимнаха в знак на съгласие и той се отправи към своята резиденция. Още с влизането се запъти към телефона.
45
Стратегическа отбранителна инициатива. Популярна у нас през 80-те години като програмата „Звездни войни“ на президента Рейгън. — Бел.прев.