Те не знаеха, че на петнадесет километра от тях един радар за локализиране на артилерия бе насочен към техните позиции. Локаторът, работещ в милиметровия обхват, проследяваше снарядите в полет и предаваше данните на компютър, който изчисляваше точките, откъдето бяха изстреляни. Китайците знаеха, че противникът им има оръдия, разположени по границата, и приблизителното им местоположение, но не и точно къде се намират благодарение на умелата работа на руснаците по камуфлирането на огневите позиции. В конкретния случай обаче това нямаше особено значение. Изчисленото местоположение на шест руски гаубици бе предадено по радиото до ракетните установки, чието предназначение бе да водят контрабатарейна борба. По една китайска установка тип 38 бе насочена срещу всяка от руските цели. Всичките бяха заредени с по четири чудовищни 273-милиметрови ракети, всяка от които носеше заряд от 150 килограма бойни елементи на касетъчния боеприпас, в случая по осемдесет малки бомби с размера на ръчни гранати. Първата ракета бе изстреляна три минути след като руснаците започнаха да отговарят на огъня и след по-малко от две минути полет от ракетната позиция десет километра навътре в територията на Китай достигна местоназначението си. От шестте изстреляни ракети пет поразиха целите си, после другите, които им бяха зададени, и след по-малко от пет минути руската артилерия замлъкна.
— Защо спряха? — попита Команов. Той бе видял няколко снаряда да избухват в редиците на китайската пехота, която в този момент дебаркираше на руския бряг на реката, но няколко минути по-късно писъкът на летящите над позицията му снаряди заглъхна. — Полк, тук е пет-шест алфа, защо огънят ни спря?
— Оръдията ни бяха ударени от китайски контрабатареен огън. Сега се опитват да се съвземат и да започнат отново — бе окуражаващият отговор. — Какво е положението при вас?
— Позиция пет-нула бе ударена, но не е сериозно. Удрят предимно обратния склон на южния хълм — там бяха разположени фалшивите бункери и бетонните кубове изпълняваха отлично пасивната си мисия. Тази защитна линия бе построена в противоречие с официално публикуваната руска отбранителна доктрина, защото онзи, който я бе създал, бе наясно, че всички четат книги. Позицията на Команов покриваше малък проход между две възвишения, много подходящ за преминаване на танкове. Ако китайците се насочеха на север, ако това не бе само някакъв опит да разширят границите си, както сториха в края на 60-те, то проходът бе отлично трасе за нахлуване. Картите и теренът определяха това.
— Добре, старши лейтенант. Сега слушайте: не излагайте на опасност позициите си, без това да е наложително. Оставете ги да се приближат, преди да откриете огън. Допуснете ги много близо.
Това, както Команов добре знаеше, означаваше около стотина метра. За подобни цели той разполагаше с две тежки картечници. Само че той искаше да унищожава танкове. Точно за това бе конструирано и основното оръдие на позицията му.
— Можем ли да очакваме още артилерийска поддръжка?
— Ще ви уведомим. Продължавайте да ни давате информация за местоположението на целите.
— Слушам, другарю полковник.
За изтребителите войната започна, когато първите подразделения на военновъздушните сили на КНА прелетяха над Амур. Горе имаше четири руски изтребители-прехващачи, които също като китайските бяха „Сухой“-27. Самолетите и на двете страни бяха изработени в един и същ завод, но китайските пилоти имаха три пъти повече нальот46 от руските си колеги, които освен това превъзхождаха по численост в съотношение осем към едно.
От другата страна на везните бе фактът, че руснаците имаха подкрепата на самолета на ВВС на САЩ Е-3B АУАКС, който ги насочваше към целите за прихващане. И двете двойки самолети летяха с радари, настроени в режим на изчакване. Китайците не знаеха какво имат насреща си. Руснаците знаеха. Това бе доста съществена разлика.
— Черен сокол десет, тук Орел седем. Препоръчвам ви да смените курса на две-седем-нула. Ще се опитам да ви насоча към китайците от тяхно седем часа — по този начин освен останалото руснаците щяха да останат извън обхвата на китайските радари.
— Разбрано, Орел. Преминавам на две-седем-нула — водачът на руската четворка разпръсна формацията си и се сниши до възможния минимум, като се опитваше да не гледа наляво.