— Приготви ли го вече, шефе? — попита Уинтърс, докато стъпваше на стълбичката към кабината.
— Можеш да се обзаложиш — отвърна главен мастър-сержант Нийл Нолън. — Всичко е тип-топ. По-готов не може и да бъде. Хайде, иди да ни гръмнеш нещо, Бронко.
В ескадрилата бе правило, щом някой от пилотите пипнеше самолета си, всички да се обръщат към него с позивната му.
— Ще ти донеса скалповете, Нолън — полковник Уинтърс продължи да се изкачва по стълбата, като пътем прокара ръка по рисунките на фюзелажа. Главен мастър-сержант Нолън се качи след него, помогна му да се настани вътре, след което слезе, откачи стълбата и се дръпна встрани.
Уинтърс започна процедурата по запускане, като преди това въведе наземните си координати — нещо, което все още правеха въпреки наличието на новите GPS48 локаторни системи, защото F-15 имаше инертна навигационна система, ако другата откажеше (това никога не се случваше, но процедурата си е процедура). Уредите оживяха, като показаха на Уинтърс, че резервоарите на самолета му са пълни и че разполага с пълен товар от четири ракети AIM-120 AMRAAM с радарно насочване плюс още четири чисто нови AIM-9X — последната версия на старите ракети, които датираха отпреди времето, в което родителите му се бяха венчали в една църква на „Ленъкс авеню“ в Харлем.
— Кула, тук е Бронко с още трима, готови сме за рулиране, край.
— Тук Кула, Бронко, можете да рулирате. Вятърът е три-нула-пет от десет часа. Късмет, полковник.
— Благодаря, Кула. Глигани, тук е водачът, да тръгваме — с тези думи той отпусна спирачките и самолетът започна да се движи, тласкан от мощните си двигатели „Прат енд Уитни“. Група руснаци, главно наземен персонал, ако се съдеше по униформите им, както и няколко шофьори седяха на рампата и наблюдаваха Бронко Уинтърс и хората му.
„Добре, сега ще им покажем как правим тези работи у нас“, каза си наум той.
Четирите самолета, разделени на две двойки, изрулираха до края на полосата, след което първите два изтребителя се стрелнаха напред по бетонните блокове и рязко се вдигнаха във въздуха. Няколко секунди по-късно ги последваха и другите два. Четирите самолета поеха на юг и вече разговаряха с близкия АУАКС — Орел две.
— Орел две, тук е Глиган Водач. Във въздуха съм с още трима.
— Водач на Глиган, тук Орел две. Засякохме ви. Тръгнете на юг, вектор едно-седем-нула, изкачете се на ниво три и продължете там. Изглежда, ще ви се отвори работа днес.
— Устройва ме. Край — полковник Уинтърс се понамести в седалката си, за да се чувства по-удобно, и се изкачи на около 10 000 метра. Радарната му система бе изключена, освен това не трябваше да води излишни разговори, защото някой можеше да подслушва, а защо трябваше да разваля изненадата? След няколко минути той щеше да навлезе в обсега на китайските гранични радарни станции. Трябваше да се направи нещо по този въпрос. По-късно днес, надяваше се той, малките невестулки F-16 щяха да наминат и да се заемат с проблема. Неговата работа бяха китайските изтребители и някой друг бомбардировач, ако посмееше да се появи. Заповедите му бяха да остане в руското въздушно пространство през цялото време на изпълнение на задачата, така че ако Китаеца Джо не проявеше желание да дойде да си поиграят, денят щеше да бъде доста скучен. Джо разполагаше със Су-27, а това бяха доста добри самолети. Вероятно китайските пилоти мислеха същото и за него.
48
Система за локализиране на обекти, която вече навлезе и в цивилния живот. Използва се и от автомобилните компютри, за да показва оптималния маршрут до дадена точка или наличието на задръствания по пътя — Бел.прев.