До лигавото туловище от трупове коленичеше младо момиче, което бе изпаднало в истерия. Една злокобна история, скрита от простосмъртни очи. За жената бе късно, но за момичето все още имаше надежда. В ръката ми блесна копие, обвито в сияйна мъгла. Засилих се към звяра и забих острието в туловището му. Гъста течност, подобна на нефт, бликна върху мен… Адът се отприщи.
Часове по-рано обикалях из Женския пазар, известен още като „Кирков“. Ако бяхте наше момче или момиче, щяхте да видите среден на ръст мъж в средата на двадесетте си години. С не много мускулесто, но стройно релефно тяло, по което бяха изрисувани пет магически татуировки, чрез които черпех силите си. Върху торса ми, на двете гърди, ще видите изобразени куче и роза, по ръцете татуировка на ураганен вятър, на рамото дърво с корени, а на другото — броня от шипове. В едната си ръка ще държа копие със сияен връх, а в другата на дълга верига ще се полюшва обкованият от сибирски ледове шрьодингеров куб.
Зърнете ли ме с очите на простосмъртен, ще видите един весел любител на рок музиката, обут в скъсани джапанки и избеляла черна фланелка. Наместо копие и куб на Шрьодингер, ще ме мернете с кофа и прът за почистване на прозорци.
Иначе, името ми е Вихър. Знам, звучи като име на граничарско куче, но за това си има рационално обяснение. Преди осем години бях ловец от шаманите на Кучето. За разлика от останалите шамански задруги, които живееха по планините, ние, Кучетата, от векове обитавахме в градовете и селата. Професията на ловците идваше с голяма заплата и доста привилегии. Тогава дори си имах и приятелка. Спокойно, тя не лаеше. Но, както знаете, животът е низ от пикове и падения. И ето че стана една беля и бях принизен до статута на „чистач“. Парите свършиха, а белята, която направих, се отрази на връзката ми. Така приятелката ми узна, че също има Силата и замина за Стара Планина, където започна обучение за шаман. Аз останах да си почиствам боклуците.
Имах дисциплината да приключвам с почистването още с падането на здрача, когато излизаха Морите. Спокойно обикалях и се радвах на ниските цени на уханните, но безвкусни нашенски ягоди. Разходката из пазара „Кирков“ бе като разходка из екзотична ориенталска страна. Докато обикаляш, имаш чувството, че си едновременно в Афганистан, Индия и Турция. Сергии, препълнени със зеленчуци, се редуваха с бараки, в които се продаваха ядки и ленено семе. Срещу тях се мяркаха магазини за наргилета и арабска храна. Тук-там изскачаха разсадници и сергии, препълнени с цветя и кипариси.
Имах още половин час до пълното спускане на здрача. Купих си стек контрабанди цигари, взех си една бира и се заех за работа. Според легендите, Морите бяха нечистите духове на убийците, но истината за тях е доста по-друга. Те са духове, които когато попаднат в нашия свят, се обвързват с телата на мъртвите. Нещо като некроманти, но доста по-различни, тъй като могат да се крият в образа на жив човек.
Ние, Кучетата, имаме силно обоняние. Така успявах да подуша и локализирам нечистото същество. Ориентирайки се сред миризмата на скара и подправки, надуших следата. Тя ме отведе до един едър и мускулест тип с ланец, който се разхождаше в тълпата. Миришеше доста по-слабо от обичайното, което ме наведе на мисълта, че е някой от по-малките духове.
Проследих го с поглед и прецених ситуацията. Трябваше да го заведа на закътано и да го пречукам. Това бе нужно защото светът на скритото се изтънява на подобни претъпкани места и работата става сложна. После щях да уловя душата му с копието и да го затворя в Шрьодингеровия куб. Наричахме куба така заради теорията на Шрьодингер за котката и кутията. Демонът в куба можеше да се гърчи и да се възнесе при своите. В противен случай, моят надзорник Ибрям Ага щеше да прати духа в неговото си измерение, което на практика значеше същото. За това бяхме нарекли сибирския артефакт на теорията на Шрьодингер. Шансът нещото да остане вътре е петдесет на петдесет и каквото и да се случеше, резултатът бе един и същ. Имаше и трети сценарий, за който не ми се говори, тъй като е доста неприятен и по-добре да не се случва.
Потупах мъжагата по рамото му и кимнах да излезем в страни от пазарището, за да си „разчистим сметките“. Той ме погледна с малките си свински очички, невярващ, че някой е способен на такава дързост.