Двамата се хванаха за ръце, отвориха малката кутийка Синорит, проектираха портал и тръгнаха на следващата си мисия.
Световете на Такриозис
Пикуел се сащиса. Беше уникално. Навсякъде хвърчаха импове с галактически моторетки и строяха огромни бази. Приличаха на огромни галактически концерни, планети в изумрудено настояще и животът изглеждаше странно лежерен, но и бяха различни и уникални посвоему. Отнякъде изскочи някакъв симпатяга, облечен в кафяво-черни роби. Непознатият му се усмихна.
— Мастер Отлеарзис! — напето гръмна непознатият. — Аз съм Капитан Щорияндър! Чест и почитания, спасителю на Липокания! — каза той с огромна сигурност.
— Чест и почитания, Щорияндър — отвлечено каза Джон. — Каква ни е работата тук? — попита.
— Ние управляваме Липокания, Джон… — отмерено фалцира Щорияндър.
— В смисъл… Не разбирам. Тя не се ли управлява сама? — стратегически отхвърли Пикуел.
Тримата с Алфимея и Щорияндър се качиха на странен междугалактически кораб, приличащ на някои от интересните холивудски филми, които Пикуел гледаше.
— Така е, Джон, но ние имаме технологиите да го правим — каза с огромна жар в гласа.
— Трябва да се изправиш срещу Мастер Оноргикс, владетеля на Тъмната сила! — гръмна една жена до Щорияндър. Беше красива с червена коса и меки устни и плътни очи, облечена в елегантна униформа. Корабът наистина беше свръхмодерен и можеха да разгледат галактиките и небулите, но това беше сякаш свръх безинтересно за Пикуел, за когото последните 15 часа му се струваха цяла вечност. И от това Пикуел наистина се почувства стар, а нямаше още 35 години.
Корабът чертаеше пространството, а Пикуел се чувстваше страшно изморен. И имаше защо. Беше оправил наполовина проблемите на вселената, а едвам го свърташе да си поръча пица, когато си спомни дупката, в която се намираше на Земята. Така без много приказки се озоваха на една бяла планета, на която имаше много сняг, но и вулканична пепел. Явно това е модерната планета на злодеите, реши наум Пикуел. После разбра, че Щорияндър го гледа скептично и разбра, че войнът пред него може да чете мисли. Групата тръгна към скалиста местност, на която се развяваше самотен замък. Пикуел преглътна с досада. В този момент отвсякъде изскочиха войни с каски и бластери. Пикуел лежерно махна с ръка и бластерите се нажежиха и гръмнаха в ръцете на ползвателите им, убивайки ги на мига. Тръгна отмерено напред, махна с ръка и останалите зад него спряха. Пред него се появи огромна фигура с тъмно, черно лице и светещи, червени очи.
— Така… — изръмжа създанието. — Великият Отлеарзис се изправя срещу мен! — изръмжа Оноргикс.
Пикуел махна с ръка и мечът му изникна в ръцете му. Атакува, без да се замисля и без да се интересува дали онзи пред него има лазер или фото-очила. Двамата затанцуваха и се биеха. Ту единият надделяваше, ту другият. Битката се проточи, финтове, лъжливи движения, всичко беше част от боя. В един момент той се подхлъзна и падна. Оноргикс вдигна оръжието тържествуващо и Пикуел погледна смъртта в очите. Целият му живот мина сякаш на каданс пред него, когато в крайна сметка реши, че все пак му се живее. Тогава използва меча като опора и се завъртя около него, подсичайки Оноргикс през крака, със следващия удар му отсече главата. Нещо просто изригна от тъмното същество и удари Джон в гърдите. Както и преди, Пикуел загуби съзнание.
Светът на Чардония
Пикуел се събуди. Беше в ръцете на Алфимея, но гърдите го боляха повече от всякога. Нямаше и един работен ден в ангажиментите си и вече искаше да си вземе отпуска. Намираше се в някаква тясна уличка, която му напомняше на стария Ню Йорк.
— Къде сме?
— Центъра на Липокания, Джон — каза Алфимея, като че ли е докторка във всяка една минигалактическа империя. — Казва се Чардония — добави патетично Алфимея.
— Какво е характерното за този свят, Алфимея? — попита Пикуел, сякаш е бил щатен програмист на всяка една цивилизация.
— Обикновена е, Джон. Няма нищо… „фантастично“. Обикновена е — каза Алфимея толкова простичко, като че ли съобщаваше, че златната рибка е по-голяма от щуката.
— Какво търсим тук, Алфимея?
— Врагът — отговори му тя с глас, който предполагаше споделянето на голяма тайна.