— Чакам още някой — махна с ръка Върбан. — Когато и той дойде, ще ви разкажа всичко.
— Добре — съгласи се вампирът. — Но дано наистина не става дума за изборите.
Звездин се разхили. Алкивиад седна между него и стареца. Тримата започнаха да говорят за несъществени неща. Възрастният човек спомена колко е хубаво времето, Звездин разкри, че си пада по някаква самодива, а вампирът го посъветва да не се занимава с такава и да си намери свястно смъртно момиче.
— Хей, самият аз съм син на самодива — разсърди се Звездин.
— И виж какъв си пораснал — ехидно отвърна Алкивиад.
Времето напредна и здрачът премина в тъмнина, когато вратата на двора във Върбановата къща се отвори за трети път. Сенките сякаш се сгъстиха и пред тримата се появи висока, тъмна фигура на маскиран мъж. Той бе облечен от глава до пети в черен кожен костюм и дълъг черен шлифер, а лицето му бе скрито от тъмна маска, която не разкриваше дори очите — над тях бяха поставени червени очила, чиито лупи светеха демонично в мрака. На бедрата си новодошлия имаше кобури със затъкнати в тях пистолети, а от ботушите му се подаваха остриетата на ками.
— Това вече — обади се Алкивиад — е истинска изненада.
Звездин отново бе скочил на крака:
— Ти… — той погледна новодошлия, след което се обърна към Върбан, а после отново към маскирания — ти си Мракомет!
— А ти си Звездин — отвърна с гробовен глас новодошлият, — роден на 15 май 1996-та година в град София, баща Тома Николов, майка неизвестна. Проблемен ученик, посредствен успех в училище, без много приятели освен пенсионера Върбан Николов, в чиито дом се намираме в момента. Съучениците докладват необясними случки при контакт с теб, които насочват към паранормални явления.
— Сега ако кажеш и аз кой съм… — подсмихна се Алкивиад.
— Алкивиад Иванов, официално роден 1983 година в град Ловеч, при проверка в болницата се оказва, че такова лице няма. Нямаш професия, парите ти официално са „наследствени“, но всъщност са придобити от също толкова загадъчни лица през предишни години. Лицата поразително приличат на теб. Склонен си към много връзки с жени, някои от които докладват след това загуба на кръв и памет. По моя догадка — вампир, макар това да противоречи на редовни твои прояви на дневна светлина.
Вампирът отвори уста да каже нещо, след това отново я затвори.
— Оу — успя да заяви накрая.
— Това е Мракомет — повтори развълнувано Звездин — първият супергерой на България, нощният закрилник на София! Победител на убийци като Джеки Белязания и Тони Мародера! Майстор на бойните изкуства, стрелец, който никога не пропуска, детектив от нивото на Шерлок Холмс…
— Българският Батман? — предложи Алкивиад.
— Не знаех обаче, че се занимаваш и с нашия, вълшебен свят — намръщи се Звездин.
— Паранормалните явления са част от ареала, който наблюдавам — невъзмутимо отвърна Мракомет, след което се обърна към Върбан:
— Намери ме там, където никой не ме е търсил и каза да се появя. Кажи какво искаш.
— Ти знаеш кой е той? — обърна се Звездин към стареца с ококорени очи.
— Но няма да разкрия — отвърна твърдо старецът. — Това не е моя тайна.
— Коя е твоята тайна, тогава? — попита Мракомет. — И няма нужда да ми губиш времето с дълги обяснения за вашия, както каза момчето, вълшебен свят. Вече проучих българските предания и гостите ти. Знам каквото има да се знае за тях.
— Добре тогава — изправи се Върбан. — Настъпи моментът, в който всички вие трябва да узнаете защо ви извиках. Елате в задния двор.
Старецът тръгна, подпирайки се на бастуна си. Звездин, Алкивиад и Мракомет се спогледаха, след което свиха рамене и го последваха.
В задния двор на къщата имаше няколко дръвчета, но едно от тях привлече погледите на всички. Звездин усети, че в него има някаква магия, а Алкивиад и Мракомет почувстваха, че то е различно от останалите, без да знаят защо. Върбан застана до него и започна:
— Това, вярвате ли или не, е златна ябълка. Знам, че ви звучи абсурдно, защото всички знаете историята като приказка, но истинността й не би трябвало да ви изненадва. Всеки от вас е виждал света такъв, какъвто е в действителност, а не както го възприемат обикновените хора. Звездине, ти бе роден като юнак във време, в което магията е забравена. Твоята поява означава, че светът все още има нужда от герои, че чудовищата продължават да дебнат в сенките, макар хората вече да не вярват в тях и да не ги виждат. Алкивиад, ти бе прокълнат с вечния живот на вампир, обречен винаги да се криеш в мрака. Аз ти дадох дара да видиш отново дневната светлина преди почти сто години, когато те заварих да пиеш кръвта на умиращите по бойните полета на Балканската война. Още тогава ти обещах, че един ден ще поискам да ми върнеш услугата. Този ден настъпи. Мракомет, ти си плод на новото време с неговите технологии и страхове, но сам признаваш, че си се сблъсквал със света на паранормалното, както го наричаш. Знаеш, че не всичко може да се обясни с бързината и ловкостта на ръцете, които ти несъмнено притежаваш.