Еций поклати глава отрицателно.
— Не просто офицер, макар наистина да е и такъв. И офицер, и нещо друго. Опази го жив, лечителю, на всяка цена.
Погледът на лекаря засия от доверието, което този велик човек имаше в него.
— Значи този хун е извънредно важна личност?
Еций кимна и отново се наведе да огледа лицето на ранения.
— Лечителю — каза той, — сега този човек е може би най-важната личност в цялата Римска империя.
Втора глава
Равена, 409 г.
I
Трикпиниумът4 не беше най-големият в палата, но пък беше подреденият с най-голямо разточителство. Личната зала за пиршества на императора тук, в неговата столица Равена, бе украсена с най-скъпите и бляскави материали от близо и далеч, подобаващи на вкусовете на суверена на Западната Римска империя. Стените горяха в топлите червени и оранжеви отблясъци на мозайките, върху които бяха изобразени нимфи и сатири и всеки път щом човек ги погледнеше, някой едва доловим и все пак очарователен детайл проблясваше с инкрустацията на скъпоценни камъни и задържаше окото — блясъкът на златния подгъв по края на късата туника на нимфата, която тя със смях е оставила да се свлече до земята, сладострастието в лазурния поглед на сатира, който се усмихва похотливо на група лудуващи в потока девици, искрите на граната в зърното на гърдата на замечтаната дриада, полегнала върху козите крака на Пан5 с неговата лукава усмивка. Светлината струеше от стоте светилника, пръснати из залата, от висящите полилеи, от скъпите свещи от пчелен восък по масите и от позлатените стенни свещници, внимателно закрепени на поставките си и изрисувани с оптическа илюзия, която позволяваше заблудата, че ги държат създанията, танцуващи по стенната мозайка. Светлината струеше отвсякъде, а топлината на пламъците, мирисът на пушека и вонята на потъналите в пот тела създаваха упойваща и задушлива атмосфера. Замайващата миризма на благовонията като че раздвижваше тези фигури с човешки ръст и те оживяваха в пълното си опияняващо и чувствено великолепие.
В различните части на залата петдесетина сенатори и подлизурковци, които се подмазваха пред силните на деня, се бяха излегнали удобно върху позлатени ложета и индийски копринени килими, надаваха пиянски смях, надигаха скъпоценните сарацински бокали със стогодишно вино и се тъпчеха с ядки и смокинови сладкиши. Прелестни слугини, облечени в къси ефирни туники и с прически като тези на морно отпуснатите нимфи по стената, доливаха вино в чашите и разтриваха плещите на гостите, докато те похапваха от изисканите ястия.
В предната част на залата четирима музиканти яростно се мъчеха да догонят ритъма на най-новите музикални безумия, дошли от Гърция, които понастоящем изпълваха амфитеатрите на Равена, а покрай ложетата се въртяха сирийски танцьорки, полюшваха се с прелъстителни движения, облечени в оскъдните си одежди, а гърдите им, покрити с масло и искрящи скъпоценности, потрепваха и лъщяха на светлината от светилниците. От своя трон от полирано дърво, подплатен с меки възглавници, император Хонорий наблюдаваше пиршеството с израз на гордост и задоволство. Имаше защо. Едва на двайсет и шест години, той вече се беше прочул из цялата империя с разточителството си в развлеченията и с изкуството на драматурзите, музикантите и реторите, които държеше край себе си като свои главни съветници. Още повече се славеше с великолепните птици, които отглеждаше. Те произлизаха от древна чистокръвна порода, донесена преди години от Персия, и Хонорий бе преустроил специално за тях един вътрешен двор зад баните на двореца, превръщайки го в невиждано разкошно жилище за пернатите.
Тази вечер той беше домакин на едно от прочутите си пиршества, които устройваше всяка седмица. Но макар че вкусът му по отношение на дрехите и на обзавеждането на палата му бе извънредно изтънчен, предпочитанията му в интимната област бяха подчертано плебейски. Дори и сега по-наблюдателните сред гостите забелязаха, че най-могъщият човек в империята похотливо оглежда една млада прислужничка. Щом долови интереса му, скромно облеченото момиче побледня и предпазливо се оттегли настрана, за да се отдалечи от погледа му.
Изведнъж барабаните и флейтите на музикантите гръмнаха и в залата влязоха върволица слуги с огромни подноси и дъски, върху които бяха подредени основните ястия на пиршеството: цял печен глиган, подпрян с метални пръчки, за да стои изправен, сякаш тича, с малко седло от изкусно оформен хляб. Върху него седеше жива африканска маймунка, която влезе бодро в залата, ухили се на възхитените възгласи на присъстващите и скочи върху близкия полилей, откъдето с писъци и крясъци се прехвърли на гредите на тавана. Глиганът, който беше яздила при влизането си и който все още стоеше изправен на подноса, бе заобиколен от четири печени лебеда с глазура от мед. Главите и шиите им бяха закрепени така, че да създадат илюзията за плуване. Всяка от птиците бе потопена в по-малък поднос с дивечово месо в синьо желе, яйца, гладко обелени ябълки, праскови и круши, оформени като дребни рибки, които плуват във водата. В други блюда бяха подредени купчини сочни задушени зеленчуци, плодове, сладка, които се охлаждаха върху лед, донесен с много усилия от Южните Алпи миналата пролет, захаросани плодове и кубчета мед. Очите на гостите се отваряха все по-широко в почуда — това изобилие от изискана храна само увеличаваше и бездруго забележителната слава на императора като прахосник.
5
Древногръцки бог, покровител на пастирите, свързан с плодородието и похотливостта. Отличава се с това, че има кози крака, рога и опашка. — Б.ред.