От вътрешната страна на квадрата с извадената от рова пръст издигнаха висок насип, а пръстта се слегна и втвърди, утъпкана с крака и притисната с дъски. Върху земления вал забиваха заострени кодове, а талигите пристигаха, натоварени с окастрени млади борове от една горичка, която съгледвачите бяха забелязали на около миля нагоре по пътя. Във вътрешността на лагера архитектите вече бяха начертали спретната улична мрежа с въжени заграждения около стените за добитъка и пленниците, определяйки местата за разпъване на палатки за различните войски по-близо до центъра, за да не попадат в обсега на вражески метателни машини и стрелци. Готов беше и главният щаб в самия център със строга охрана. Лазарети, готварници, оръжейни и дърводелски работилници — цял един град беше планиран и изграден за няколко часа според предварително готови планове, които прилагаха при всяко лагеруване. Ако беше възможно римски войник някак да бъде прехвърлен за една нощ от Сирия в някой легионерски лагер в Иберия, той би се почувствал съвсем като у дома си само като се огледа около себе си в лагера-град, в който се е озовал. А може и да не разбере, че е на друго място. Рим е прочут като Вечния град, ала истински вечни и неизменни са лагерите на римските легиони — строени от пръст и дървени трупи, а не от мрамор и тухли. При Нерон Рим изгоря, при Хонорий беше завладян и разграбен, но когато бе издигнат отново, и двата пъти бе с различен облик. Ала легионерският лагер е винаги един и същ, разваля се сутринта, а същата вечер отново се възправя като феникс. Съвсем същият. Неизменяем.
Малко са армиите в света, които могат да връхлетят върху лагер, заобиколен от ров, дълбок и широк дванайсет крачки, увенчан с ограда от заострени колове, защитен от четвърт милион римски легионери, които зад гърба си имат още толкова помощни войски.
Ала Еций не искаше да се самозалъгва. Армията на хуните бе точно такава.
Вестоносци се стрелкаха напред-назад пеш или върху конете си и носеха съобщения от тила на колоната. Съгледвачи пристигаха с гръм и трясък от отдалечените предни постове и указваха маршрута за прехода в утрешния ден и мястото, където ще се построи лагерът. Нов товар борови трупи се изтърколи на земята от една прекатурена талига и за малко не премаза стадо блеещи овце, които тъкмо минаваха покрай двора за добитъка. Центуриони крещяха заповеди и проклинаха, докато се опитваха да настанят своите войници в най-добрите части на разграфеното пространство на лагера. Едновременното зачукване на хилядите колчета на палатките кънтеше оглушително.
Еций яздеше през целия този хаос и разсеяно се оглеждаше около себе си, за да проверява как върви работата. Един съгледвач се спусна към него на разпенения си кон, скочи на земята и задъхан отправи поздрав.
— Господарю, предните постове съобщават, че хунската армия е само на един ден път на изток.
— Движат се със същата скорост, с която и ние — отвърна Еций със стиснати в мрачна линия устни.
— Те имат коне, господарю.
— А ние имаме римляни. Какво става със земите по пътя им?
Съгледвачът примигна.
— Градовете са опустошени, господарю, цялата земя е почерняла от пожарите и се простира така мили наред. Хората са толкова отчаяни, че се радват за мъртвите и оплакват живите. От всички посоки са се втурнали оцелели, разграбват каквото видят и техните кражби сеят същата разруха като факлите на хуните. Забележат ли наш обоз, може да се окаже също толкова трудно да ги удържим, колкото и да отблъснем врага.