Мъжете отново утихнаха и го заслушаха внимателно. Лицата им станаха по-отворени, с не така недоверчиво изражение. Еций бе започнал да ги отърсва от страховете им, да обръща мислите им със силата на своята увереност.
— Умира ли човек в битка от конски ритник? — викна той.
Хората мълчаха.
— Отговорете, легионери! Попитах, умира ли човек…
— Не! — изреваха войските в отговор — Не!
Еций изчака виковете им да заглъхнат.
— Не, разбира се! — викна той — Човек умира в битка, пронизан с меч или копие, а не с копито. А вашите мечове ще промушат повече варварски търбуси, отколкото някога е било възможно! Хуните оформят строя си в равнината пред очите ни, набират кураж, защото знаят — и се страхуват, — че са изправени срещу гранит — римски гранит! Твърдата гранитна планина на Рим и славните му съюзници!
Мъжете почнаха да почукват щитовете си с колене — реакция, която Еций се надяваше да предизвика. Той продължи по-високо, а гласът му отекваше като камбана.
— Набират смелост да ни атакуват, но толкова се страхуват да не паднат от жалките си коне, колкото и от това студената стомана на мечовете ни да не разпори коремите им. Аз съм обучен конник, аз съм конник, обучен от хуните, и знам едно: конете не могат да се мерят с нашите легиони и със съюзниците ни. С конете си хуните могат само по-бързо да побегнат!
Мъжете избухнаха в гръм от викове, потупваха се по раменете един друг и силно започнаха да удрят копия в коленете си. Еций погледна настрани и видя посивелия ветеран Флоренций, който го гледаше настойчиво, и си спомни разговора с адютанта си. Римляните не се бият за империята — бе казал той. — За тях тя е нещо твърде неопределено. Бият се за другарите си и за предводителя си… за предводителя си! Еций се изправи на стремената и гласът му отекна над редиците на войските му.
— Римляни! — викна той — Бийте се за Рим и за ценностите, които вашият велик народ защитава вече хиляда години. Вестготи! Бийте се за славата на вашия велик народ, със силата в ръцете си, със смелостта в сърцето си. Алани! Бийте се за възмездие! Бийте се до смърт срещу враг, опустошавал земите ви, отвличал жените ви, опитал се да изличи дори спомена за името ви. И в тази битка, която ще се помни в цялата история като най-великата, водена някога, се стремете към една цел само — към победа, дори когато смъртта склопява очите ви и копието падне от ръката ви. За каквото и да се биете, дали за чест, слава или мъст, за каквото и да се биете, воини, бийте се за мене! Така, както и аз — и той взе копието на един центурион, застанал в предната редица, засили го и го запрати надалеч към равнината, където то се забоде в земята и се залюля предизвикателно, като римско знаме — дръзка подигравка към настъпващата армия, — както аз ще се бия с всяка частица на тялото си за нас!
Мъжете изреваха и се спуснаха напред, кръвта нахлу в лицата им, разгорялата се в тях жажда за битка ги настърви и ги тласна напред. Еций издигна меча си високо над главата, за да ги поздрави за смелостта им. Наслаждаваше се на въодушевлението и ликуването им.
Но само за миг. Врагът напредваше. Бързо.
Еций свали меча и даде знак на крал Теодорих и офицерите си, които препуснаха в галоп към постовете си в бойната редица и започнаха да крещят командите си на висок глас. Тромпетите завиха, фанфарите дадоха знак за команда. С още по-силни викове, мъжете се устремиха напред.
Това не бе обикновен марш. Това бе римски боен марш, с крачки и каденца17, изчислени така, че да всеят ужас в сърцето на неприятеля още преди двете редици да са се сблъскали. Барабаните от волски кожи зазвучаха със своя ритъм, чийто трепет отекваше в тялото на човека — онзи всепроникващ, повтаряш се триделен такт на Пириховия марш. Създаден от спартанците преди столетия и възприет от римляните, които бяха прозрели влудяващото му влияние върху противника, този марш беше като танц със своите движения, хипнотичен с неумолимия си смъртен ритъм. Три стъпки напред, пауза. Римските войници се обучаваха на тази стъпка от първия ден на службата си и добре знаеха какво да правят. Три стъпки напред, пауза. Завърти щита едновременно с мъжете от двете ти страни, изреви каденцата.
По лицата на легионерите личеше пълното им съсредоточаване — гледаха право напред, вече не се страхуваха от врага и дори не мислеха за него. Съзнанието им бе изцяло погълнато от ритъма. Върху челото на всеки войник изби пот, докато се стараеше безупречно да следва стъпката на другарите си. Хипнотичният ритъм напълно ги обсеби, точно както целеше предназначението му; той ги отвличаше от мисълта за болка и смърт, укрепваше гръбнака им с римско желязо. Три стъпки, пауза. Туп, туп, туп, тишина.
17
Хармоничен или методичен завършек на музикална пиеса, която разчленява музикалното построение и спомага за цялостното му изграждане; вмъкнат откъс към края на музикално произведение, с което се дава възможност на изпълнителя да покаже техниката си; отбелязване почивка в музикално произведение. — Б.р.