— Достойни славяни! — викна хунът.
Всеки един северняк вече знаеше, че името на този предводител е Атила и че той не се кичи с името на баща си и на дядо си, какъвто беше обичаят на славяните, а разчиташе единствено на собственото си име, като човек на остров, без провлаци суша, които да го свързват с миналото и предците му.
— Страховити славяни! — отново прокънтя гласът му. — Тази вечер се изправям тук, за да почета воините от вашия народ. Заставам тук в чест на вашата храброст и на войнствените ви сърца. Идвам натъжен от загубите, които сте търпели в миналото от ръцете на онези, които искат да ви лишат от възможността да живеете по-добър живот в по-топли земи. Идвам, за да предизвестя победите, които ви очакват в бъдеще, и живота, пълен с изобилие, който ще завещаете на децата на вашите деца.
Велики славяни, дойдох, за да обединя и да свържа нашите народи. Вашият съвет изслуша думите ми и ги прие. Като обвързваме народите си, правим мечовете си по-силни; като съюзяваме силите си, осигуряваме свободата си! Защото пътят на хуна е свободата — свобода от потисничество и свобода от тирания. Свободата да пребродиш света, стига да поискаш. Свободата да се разпростираш и да се разрастваш. С този съюз между нашите два велики народа вашата сила, която вече е огромна, става и наша, а нашата сила става и ваша. Сила, по-голяма от тази, която всеки от двата ни народа би имал поотделно — сила, невиждана досега!
Присъединете се към мен, славяни, нека закрепим това приятелство, този договор. Пийте с мен за това нашите народи заедно да спечелят най-великата слава, да бъдат благословени от боговете и да се превърнат в народите, които нашите хора заслужават! Защото далечните ни врагове никога не са виждали огньовете на боговете, които ние сега наблюдаваме в небето над нас, и никога не са виждали какво е хунски огън!
Сто хиляди воини вдигнаха ръце, изреваха и заудряха щитове с копията си с оглушителен шум, който се издигна в заскрежения въздух и изчезна някъде отвъд безредния танц на цветовете, нагоре към ясните блещукащи звезди. Още много часове щяха да изминат, преди хоризонтът на изток да просветлее с бледата светлина на деня, а само няколко часа по-късно изнуреното слънце щеше да потъне под ръба на равнината. Докато тълпата рошави великани ревеше в подкрепа на каузата му, Атила се обърна към тъмния изток, за да почете слънчевите божества, както изискваше свещената хунска традиция. Боговете трябваше да одобрят начинанието му, да бъдат умилостивени от неговите усилия. Защото сега, макар да бе подсигурил северната и източната граница на хуните с мощните славянски племена, оставаха още много народи, още много племена, които трябваше да привлече в големия съюз.
С думи или с меч.
Столицата на бургундите Борбетомаг9, разположена стратегически на едно скално плато високо над левия бряг на Рейн, някога бе един от най-красивите градове в земите, граничещи с Римската империя. Както и един от най-непристъпните. Това насърчи краля на Бургундите Гундахар да засили набезите и плячкосването на широка ивица римска територия. Стигна дори дотам, че заедно с краля на аланите Гоар заяви предаността си пред новия римски „император“ — някой си Йовин — галски сенатор, издигнал се от простолюдието и подкрепян от кохорта свирепи бургундски стражи. Това беше военен акт, по-жесток дори от мълниеносните набези на Гундахар срещу римските гарнизони, защото в граничните райони на империята набезите са нещо обичайно и дори очаквано, но непосредствена заплаха срещу върховната власт на императора не бива да се допуска.
Краткото властване на Йовин завърши с ужасната му кончина — в Нарбона го заловиха римски части и главата му потегли на знаменито дълго пътешествие из империята, като накрая получи постоянен дом в бойниците на стените на Картаген, откъдето зловещо се хилеше на пътуващите. Но поддръжникът му — бургундският крал Гундахар — остана ненаказан. За ужас на равенския двор, Гундахар започна да плячкосва пограничните територии още по-напористо. Богатството му непрестанно растеше за сметка на ощетените римски земевладелци по тези места, а самият той продължаваше безнаказано да заплашва авторитета на Римската империя и нейния владетел.
Така беше до този ден.
Еций се промъкваше по добре утъпкана пътека под непревземаемите бургундски стени, сякаш не забелязваше пороя стрели и снаряди, които се сипеха върху легионите му, струпани отдолу. Римските артилеристи разтревожени се строиха мирно пред него и всеки един внимателно следеше какво става горе по стените, да не би бургундците да се прицелят по-точно. Зад римляните бяха наредени десетки масивни катапулти — грамадните метателни машини, за чийто свиреп откат се говореше, че е опасен като къчовете на диво магаре; най-отзад стояха пет легиона помощна хунска конница. В миналото конниците на Рим рядко били повече от една десета част от броя на пешите войски. Ала когато Еций започна да води кампании, това съотношение се увеличи: сега конниците съставляваха половината или дори три четвърти от армията. А с конни войници като страховитите хуни се получаваше една от най-мощните армии, с които Рим бе излизал на бойното поле.
9
Дн. град Вормс в Югозападна Германия, на латински — Вормация. Името Borbelomagus е от келтски произход. — Б.пр.