— Разбирам — спокойно отвърна Еций. Изправи се и отново започна да крачи из стаята, стъписан от това, че усилията му да остане настрана от тази долна каша в крайна сметка се провалиха. Най-после спря пред пратениците на източния император и се подпря с длани на масата.
— Бледа е физически слаб — каза той, — но е хитър.
Посланиците кимнаха с облекчение и дори си размениха съзаклятнически усмивки.
— Все пак — продължи Еций — не съм в състояние да ви пратя войски на помощ. На северозапад армориките11 току-що отхвърлиха властта на Рим, бургундите все още продължават да създават проблеми дори сега, две години след смъртта на крал Гундахар. А тук, макар Теодорих да ми е приятел и вестготите официално да са ни съюзници, те си остават непокорни — рунтави гиганти с изрисувани лица, които не могат да различат вана от свинска копаня. С приятели като тези…
— Но нали имаш хунски войски? — прекъсна го Плинт.
Еций нетърпеливо поклати глава.
— Само няколко помощни части. Разпуснах повечето след похода в Бургундия, когато двайсетгодишната им повинност изтече. Някои от тях се върнаха в родината си, а други се пенсионираха.
— Но…
— С тази своя „дипломация“ вашият владетел се е представил като несведущ и непочтителен — продължи Еций. — И не може да излезе от това положение безнаказано.
Усмивките на посланиците изведнъж изчезнаха.
— Бледа може да отправя заплахи — каза Еций, — но подозирам, че иска тази война дори по-малко от вас. Тялото му не е силно и той не може да поведе войската в битка, затова ще трябва да повери тази задача на друг човек и може би така да загуби контрол над фактическата власт. И все пак, с него човек не бива да си играе. Вече десет години след смъртта на Руа управлява само благодарение на силата на волята си и доколкото ми е известно, може да управлява още толкова. Той не може да отстъпи, защото за един хун отстъплението е равнозначно на смърт. А и водачите на родовете и съюзниците му сред варварите няма да му позволят да отстъпи.
— Какво предлагаш? — нетърпеливо се намеси Епиген — Да започнем ли война с него, или не?
Еций го погледна със съжаление.
— Мислех, че вие от Изтока се славите като хитреци.
Ядосан, Епиген отклони погледа си.
— По-важното дори от силната му воля — продължи Еций — е това, че Бледа е като чичо си Руа — притежава истинско чувство за чест. И само поради тази причина е във ваш интерес да го запазите като владетел колкото е възможно по-дълго, защото не знаете кой може да го наследи. На един почтен мъж може да се разчита, че ще удържи на думата си. Той няма да ви изненада, както вие сте изненадали него.
— В непочтеност ли ни обвиняваш? — навъси се Плинт.
Еций го стрелна с поглед, който го накара да се свие на стола си.
— Ето какво ще направите — каза той, без да обръща внимание на това, че гостите му се разсърдиха. — Предизвикайте го, но тайно. Кажете му, че няма да платите цената, която ви иска. В същото време трябва да го оставите да запази достойнството си пред съюзниците си варвари и родовите водачи. В противен случай дори и аз не бих могъл да предвидя какво може да се случи. Предложете му символично увеличение на данъка, за да може да каже на военачалниците си, че римляните са си получили заслуженото наказание.
— А другите племена! — възпротиви се Плинт — Щом разберат, че сме увеличили данъка…
— Няма да разберат. Както казах, споразумението трябва да се пази в тайна. Кажете му, че ще получи парите, ако си мълчи. Накарайте го официално да се съгласи да пази тайна…
Приск изненадан вдигна очи и отново заговори за първи път след предишната си намеса.
— Договор ли? Да накараме хун да подпише договор? От каква полза ще е това?
Еций го погледна строго.
— Твърде си привикнал с римските порядки, писарю. За хуните клетвата е ценна. Не им трябва документ. И действително той би бил безполезен, защото малко са хуните, които могат да четат и пишат. Всичките им писари са римски или готски изгнаници.
Еций погледна към вратата, за да покаже, че аудиенцията е приключила. Посланиците забелязаха това и се изправиха, за да си вървят.
— Благодарим ти, генерале, за съвета — отсечено издума Плинт. — Беше твърде любезен.
Еций кимна нетърпеливо и започна да подрежда съобщенията върху масата. Но докато пратениците на Източната империя излизаха през вратата, той внезапно вдигна поглед.