— Съжалявам за камъните на елфите — извини се той тихо, с чувството, че беше длъжен да каже нещо.
Аланон сви рамене и се поусмихна. Изглеждаше уморен и някак си по-стар.
— Може би ще се появят по-късно.
Ший дояде супата, без да продума, а Аланон му сипа още, без да го пита. Топлината от яденето се разля по тялото на все още изтощения човек от Вейл и го отпусна. Постепенно го налегна дрямка. Отново потъваше в съня. Лесно можеше да му се отдаде, но не искаше. Толкова много неща имаше, които го измъчваха, толкова много въпроси, останали без отговор. Искаше да чуе отговорите сега, от единствения човек, който можеше да му ги даде. Заслужил го беше след всичко, което изтърпя, нали така?
Опита се да седне, съзнавайки, че Аланон го наблюдава внимателно. Някъде в далечината остър писък на птица разкъса тишината. Ший неволно се заслуша. След толкова много години животът се връщаше отново в Северната земя. Постави купата на земята до себе си и се обърна към Аланон:
— Можем ли да си поговорим?
Друидът кимна мълчаливо.
— Защо не ми каза истината за Меча? — попита тихо човекът от Вейл. — Защо?
— Казах ти всичко, което трябваше да знаеш. — Тъмното лице на Аланон беше безизразно. — Останалото ти го каза самият Меч.
Ший го погледна недоверчиво.
— Много важно беше ти сам да проумееш тайната на Меча на Шанара — продължи кротко друидът. — Това не беше нещо, което можех да ти, обясня. То беше нещо, което ти самият трябваше да преживееш. Първо трябваше да се научиш да приемаш истината за себе си. Чак тогава Мечът можеше да ти бъде талисман в борбата срещу Господаря на магиите. Един процес, в който не можех да се намеся пряко.
— И все пак, не можеше ли да ми кажеш поне защо Мечът ще унищожи Брона? — упорстваше Ший.
И с какво щях да ти помогна, Ший?
Човекът от Вейл се намръщи:
— Не разбирам.
— Е, добре, ако ти бяха казал всичко, което имах право да та кажа за Меча — не забравяй, че сега говорим вече след събитието, за да ти го обясня — щеше ли това наистина да ти помогне? Щеше ли да продължиш диренето на Меча? Щеше ли да съумееш да изтеглиш Меча и да го вдигнеш срещу Брона, ако знаеше, че единственото, което той ще направи, е да разкрие истината на Брона за самия него? Ти сигурно дори нямаше да ми повярваш, ако ти бях казал, че едно такова просто нещо е в състояние да унищожи чудовище със силата на Господаря на магиите. Щеше ли да ми повярваш? — Наведе се по-близко до Ший в слабата светлина на огъня. — Дали нямаше да се поддадеш на собствените си желания и да се откажеш в някой момент от издирването на Меча? Колко истина би могъл да понесеш?
— Не знам — отговори Ший замислено.
— Е, сега ще ти кажа нещо, което не можех да ти кажа преди. Преди петстотин години Джърл Шанара е знаел истината за Меча и въпреки това се провалил.
— Но аз си мислех, че…
— Че е успял? — довърши Аланон мисълта му. — Ако той беше успял, Господарят на магиите щеше да бъде унищожен, нали така? Не, Ший, Джърл Шанара не е успял. Бремен доверил на краля на елфите тайната на Меча, защото и той самият бил убеден, че ако човекът, който държи в ръцете си талисмана, знае как трябва да бъде използван, ще бъде по-добре подготвен за сблъсъка си с Брона. Оказало се обаче, че не е така. Въпреки предупреждението, че истината за него ще му бъде разкрита, Джърл Шанара не бил подготвен за това, което открил. Е, какво пък. Вероятно не е имало начин, по който предварително да се подготви както трябва. Издигаме прекалено много стени, които ни предпазват да бъдем напълно откровени със самите себе си. Според мен, той никога не е повярвал истински в предупреждението на Бремен за това, което щяло да му се случи, след като най-после успее да вземе Меча на Шанара в ръцете си. Джърл Шанара е бил крал-воин и вроденият му инстинкт го е карал да разчита на Меча като на физическо оръжие, независимо от предупреждението, че той няма да му помогне по този начин. Когато се изправил лице в лице пред Господаря на магиите и талисманът започнал да му въздейства точно така, както Бремен го бил предупредил, той изпаднал в паника. Не му помогнали нито физическата му сила, нито воинската му доблест, нито натрупания в сраженията опит. Това, което трябвало да приеме, се оказало прекалено много за него. В крайна сметка Господарят на магиите успял да се измъкне.