— И?
— Среброто, от което е направен свитъкът, е много чупливо и тънко, много е крехко. Опасявах се, че дори процесът на почистване може да увреди знаците или изображенията върху него. — Вануну замълча, гласът му бе станал дрезгав, говореше с усилие.
Пеги му подаде чашата. Той отпи и продължи:
— Затова преди да го поставя в електролитна вана, отнесох парчетата от ръкописа на горния етаж, в отдела, който се занимава с подобни неща, и ги снимах с помощта на онази голяма машина на „Филипс“. Прехвърлих файловете на моя компютър в лабораторията. Тъкмо се канех да ги разгледам, когато ме нападнаха.
— Значи данните са в твоя компютър?
— Би трябвало — отвърна професорът.
По-късно сутринта Холидей и Пеги влязоха в лабораторията на Вануну с помощта на ключа, който професорът им бе дал, и с листче хартия, на което бе написана паролата за неговия компютър. Като се изключи едно тъмно петно на пода, нищо не подсказваше, че тук се е случило нещо ужасно. Нищо не бе счупено, нищо не изглеждаше не на мястото си.
Алабастровият съд, който бе съхранявал свитъка, бе оставен до една стойка за фотоапарат, явно в очакване да бъде заснет и документиран. В бялата пластмасова тавичка, в която Вануну бе оставил разрязаните с лазер парчета от ръкописа, нямаше нищо освен няколко миниатюрни люспи ръжда.
Пеги седна пред компютърния терминал, включи го и въведе паролата на Вануну. Въведе имената на файловете, които бе получила от оператора на скенера за рентгенова флуоресценция на горния етаж, и ги отвори. Екранът оживя, изпълнен с ярки, леко разфокусирани образи.
— Според твоя приятел Рафи рентгеновите лъчи реагират на железните соли, съдържащи се в мастилото от шикалки, което са използвали през Средновековието — каза Холидей, докато надничаше над рамото на Пеги.
— Защо ще пишат с мастило върху сребро? — учуди се Пеги.
— Това е един вид чернова за гравьора, който е изписвал буквите върху метала — обясни Холидей.
Пеги се взираше в екрана.
— Малко е мътно. Някои букви и думи липсват. Всичко е на латински. — Обърна се и погледна Холидей. — Можеш ли да го прочетеш?
Холидей се приведе и зачете на глас:
— Innocent III, Episcopus, Servus Servorum Dei. Sancti Apostoli Petrus et Paulus: de… potestate et auctoritate confidimus ipsi intercedant pro… ad Dominum. Precibus etmeritis… Mariae simper Virgi… beati Michaelis Archangeli, beati Ioannis Bapti… et sanctorum Apostolorum Petri et Pauli et Sanctorum misereatur vestry omnipotens Deus; et dimissis omni… peccatis vestries, perducat vos Iesus Christus ad vitam aeternam.
— Лесно ти е на тебе! — сопна се Пеги. — Какво означава това?
— Апостолическа благословия на папа Инокентий III — отвърна Холидей. — Мисля, че се нарича Urbi et orbi, благословия към света и града. „Нека светите апостоли Петър и Павел с цялата сила и власт, които притежават…“ Тук не съм сигурен, може би вяра е по-точният превод… „се застъпят за нас пред Господа Бога…“ и т.н., и т.н. Инокентий бил папа по време на кръстоносните походи. Тъкмо той наредил в крайна сметка тамплиерите да бъдат арестувани и избити.
— Това ли е всичко? — попита Пеги. — Някаква благословия?37
— Има и още — каза Холидей, докато погледът му пробягваше по текста. — Можеш ли да разпечаташ това?
— Вероятно — каза Пеги, натисна няколко клавиша, щракна с курсора тук-там и най-после откри нужната команда. Някъде наблизо зажужа фотопринтер.
— Дрън-дрън-дрън… „Нека Исус ви поведе към вечен живот…“ Дрън-дрън-дрън… „Да ви осени с милостта Си и да пребъде с вас…“ Ето! „С настоящото предоставям на Рутгер фон Блум, известен още като Роже дьо Флор, адмирал на Неапол и на Светия орден на храма, пълното право и властта да преместите тези съкровища на сигурно място отвъд морето, далеч от ръцете на безбожника Саладин…“
— Пише ли къде се намира това сигурно място? — попита Пеги.
— Не точно. Пише само… „fanum cavernam petrosus quies“.
— Което означава?
— В груб превод: „пещера в скалите, свято място на мир и спокойствие“.
— Трябва пак да поговорим с Рафи.
Когато се върнаха в болницата, разположена в другия край на университетското градче, Рафи лежеше полуизправен в леглото си, а голяма част от тръбичките и електродите ги нямаше. Той ядеше желатинов десерт с помощта на сламка, като всмукваше предпазливо през разцепените си подути устни. Холидей и Пеги му показаха разпечатки на отделните парчета от ръкописа, като повдигнаха всяка пред подутите му очи. Холидей му съобщи съдържанието на приблизителния превод от латински.
37
В пълния си текст апостолическата благословия би прозвучала на български по следния начин: „Инокентий V, епископ, слуга на слугите Божи. Светите апостоли Петър и Павел, на силата и властта, на които се осланяме, да се застъпят за нас пред Господ. Чрез молитвите и заслугите на блажената Дева Мария, на блажения архангел Михаил, на блажения Йоан Кръстител, на светите апостоли Петър и Павел и на всички светии, да ви помилва всемогъщият Бог и да ви прости греховете, и Исус Христос да ви поведе към вечен живот“. — Б.пр.