— Във Франция тази организация се наричала със скромното и неопределено La Sapinière, което означава елова гора или разсадник за ели. А това ми напомня за тренировъчната база на ЦРУ в Мериленд, известна като Фермата. — Валери Дюрок се усмихна. — Организации от този род ръководят бягството на офицери от СС след края на Втората световна война и отклоняват средства за незаконни операции от Ватиканската банка през 70-те години на миналия век. Да, господин Холидей, разузнавателната мрежа на Светия престол действа и в наши дни.
Което обясняваше появата на свещеника убиец в Йерусалим, но не и скритите му мотиви. Възможно ли бе тайната, кодирана в тамплиерския меч, все още да интересува Ватикана, макар оттогава да бяха изминали близо хиляда години? Аксел Келерман следваше завещанието на баща си и издирваше предмет, който смяташе за военна плячка, но римокатолическата църква разполагаше с толкова много пари, че не знаеше какво да прави с тях.
И не само с пари, а и с власт.
— Какво смятате за идеята на професор Бернхайм за Сент Емийон и пещерата? — попита Пеги. — Заслужава ли си да й хвърлим един поглед?
— Глупости! Пълни глупости! — заяви Валери Дюрок и угаси цигарата си. — Сент Емийон се намира на почти двеста километра оттук… това са към сто двайсет и пет мили. По време на Средновековието подобно пътуване би отнело цяла седмица. Пещерите на отшелника свети Емийон са били място за поклонение още от осми век, а подземните галерии са били използвани като винарски изби в продължение на столетия. Не мога да си представя по-неподходящо скривалище за едно съкровище — засмя се тя.
— Морис има невероятно въображение, от него би излязъл отличен адвокат, но е много слаб учен. Той изкривява фактите, за да ги пригоди към собствената си хипотеза, а не обратното. — Тя отново поклати глава. — Не, господин Холидей, боя се, че вашето търсене на митичното съкровище на Роже дьо Флор приключва тук, в Ла Рошел.
Холидей зарея поглед към яхтеното пристанище и отпи от бирата си. Валери Дюрок запали нова цигара и се облегна на стола си. Пеги изглеждаше отчаяна. Покрай тях мина огромна яхта, големите й дизелови двигатели боботеха басово. На кърмовата палуба се бяха излегнали две невероятно красиви жени по бикини. На носа с черни и златни букви бе изписано името на яхтата:
LA ROCHA
PONTA DELGADA
— La Rocha — промърмори Холидей.
— Моля? — попита Дюрок.
— Какво е това име Ла Рока?
— Португалско — отвърна Дюрок. — Аналогично е на моето и означава скалата.
— А къде се намира Пунта Делгада? — попита Холидей, без да откъсва поглед от яхтата, която минаваше покрай вълнолома.
— На Сан Мигел, един от Азорските острови — поясни Дюрок. — Ключово пристанище, където ветроходите, тръгнали да прекосяват Атлантика, се отбивали, за да попълнят запасите си.
— Някои тамплиери не се ли заселили на Азорите, след като орденът им бил разпуснат? — попита Холидей, припомнил си смътно нещо, което бе чел преди време.
— Част от оцелелите тамплиери се добрали до Португалия, където орденът им не бил подложен на гонения. Те променили името си на Рицари на Христос41. Корабите, с които Колумб прекосил Атлантическия океан, носели на платната си каталунски кръст, който много прилича на тамплиерския.
— Възможно ли е Роже дьо Флор да е достигнал Азорските острови със своя флот или поне с един кораб?
— Разбира се — отвърна Дюрок. — Без никакъв проблем.
28.
Потеглиха на юг с големия мерцедес, следвайки безкрайната лазурносиня извивка на Бискайския залив. Сърцата им трепваха всеки път, когато ги задминеше някой от сините патрулни автомобили субару с надпис Gendarmerie Nationale, но пристигнаха абсолютно необезпокоявани в Страната на баските и скалистите брегове на Пиренеите и също така безпроблемно прекосиха границата при Андайе. Единственият видим знак, че са преминали от една държава в друга, бе промяната в указателните табели на магистралата от синьо на черно върху бяло.
Отдавна бяха отминали дните, когато на границата имаше ограда с бодлива тел и грубияните на Франко мушкаха багажа с дулата на автоматите си. Мястото им бе заето от сините табели със златните звездички на Европейския съюз и надпис „добре дошли“, както и от туристическо информационно бюро, чиито служители говореха няколко езика.
41
В Португалия тамплиерите не били подложени на гонения както във Франция. Те на практика трансформирали ордена си в новосъздадения през 1318 г. военно рицарски Орден на Христос, а папа Йоан XXII разрешил във владение на новия орден да преминат всички недвижими имоти на тамплиерите на територията на страната. — Б.пр.