„Ще страдаш така, както никой мъж не е страдал когато и да било.“
Това бе просто поредният номер на боговете. Още една жестока измама, измислена за негово наказание. А той бе уморен. Изтощен от дългата борба, Джулиън искаше само да си почине от болката. Да избяга от плашещите чувства, които го връхлитаха всеки път, щом я погледнеше.
Грейс стисна зъби, прочела отказа в очите му. Ала нима можеше да го вини? Толкова пъти го бяха наранявали. И все пак тя щеше да намери начин да му докаже колко много означава за нея. Трябваше да го направи. Защото загубата му щеше да я убие.
До края на уикенда Джулиън странеше от нея. Колкото и Грейс да се стараеше да пробие невидимата стена, която бе издигнал около себе си, той отказваше да я допусне до себе си. Дори не й даваше да му чете на глас.
Обезсърчена, в понеделник Грейс отиде на работа, ала преспокойно можеше и да не го прави — така или иначе не можеше да мисли за нищо друго, освен за две небесносини очи, пълни с несподелена болка.
— Грейс Алекзандър?
Тя вдигна очи от бюрото и видя, че на прага стои невероятно красива двайсетинагодишна жена. Облечена в червен копринен костюм на „Армани“, с чорапогащник и чанта в същия цвят, тя изглеждаше така, сякаш току-що бе слязла от някой моден подиум в Европа.
— Съжалявам — каза Грейс, — но днес не приемам. Ако искате, може да позвъните утре…
— Приличам ли на човек, който се нуждае от сексуален терапевт?
На пръв поглед — не. Ала Грейс отдавна се бе научила да не си създава прибързани заключения за чуждите проблеми.
Без да чака покана, жената влезе в кабинета й с изящна, самоуверена походка, която се стори странно позната на Грейс. Тя отиде до стената, върху която висяха дипломите и сертификатите на Грейс.
— Впечатляващо — каза жената, ала тонът й говореше друго. Тя се обърна и огледа Грейс от главата до петите. От насмешливата й усмивка пролича, че изобщо не я одобрява.
— Честно казано, не си достатъчно хубава за него. Твърде ниска, твърде пълна. И откъде, моля ти се, измисли тази рокля?
Истински засегната, Грейс се изопна.
— Моля?
— Кажи ми — продължи жената, сякаш въобще не я бе чула, — не те ли боли да бъдеш с мъж като Джулиън и да знаеш, че ако имаше избор, той никога не би поискал да бъде с теб? Той е толкова строен и изящен. Силен и неустрашим. Знам, че мъж като него никога не те е пожелавал и никога вече няма да те пожелае.
Грейс бе твърде поразена, за да може да говори. Не че й се наложи да го прави — жената продължи, без да спира.
— Баща му беше същият. Представи си Джулиън с черна коса. Малко по-нисък и набит и далеч не толкова изтънчен. Въпреки това, той можеше да прави с ръцете си неща, които… мммм…
Афродита се усмихна замислено, погледът й се разсея.
— Разбира се, Диокъл бе покрит с белези от битките. Имаше един, който прорязваше цялата му буза.
Очите й се присвиха гневно.
— Никога няма да забравя деня, в който той вдигна кама срещу Джулиън, опитвайки се да го бележи по същия начин. Ще ми се да можех да кажа, че Диокъл доживя деня да се разкае за това, но лично аз се погрижих да не го доживее. Джулиън е самото съвършенство и никога няма да допусна някой да накърни красотата, с която съм го дарила.
Грейс срещна студения, пресметлив поглед на Афродита и усети как кръвта се смразява във вените й.
— Няма да деля сина си с теб.
Собственическите й думи разгневиха Грейс. Как смееше да се появи сега и да каже такова нещо.
— Ако Джулиън значи толкова много за теб, защо си го изоставила?
Афродита я изгледа страховито.
— Нима мислиш, че имах избор? Зевс отказа да му даде амброзия27, а никой смъртен не може да оцелее на Олимп. Преди да успея да възразя, Хермес го грабна от ръцете ми и го занесе на баща му.
Грейс видя ужаса, изписал се по лицето на Афродита, докато тя отново изживяваше онзи миг.
— Скръбта ми от загубата му беше безмерна. Неутешима, аз се затворих далеч от всички и когато най-сетне отново бях в състояние да се покажа, на земята бяха минали четиринайсет години. Трудно ми бе да разпозная в четиринайсетгодишното момче бебето, което бях кърмила някога. Момче, което ме мразеше.
27
Амброзия — напитката на древногръцките богове, даряваща с безсмъртие онзи, който пие от нея. — Б.пр.