Очите на Афродита заблестяха, сякаш в тях напираха сълзи.
— Ти нямаш никаква представа какво е да си майка и да чуеш как детето, което си носила в утробата си, проклина името ти.
Грейс й съчувстваше, ала Джулиън бе онзи, когото обичаше, и неговата болка бе най-важна за нея.
— Някога опита ли да му кажеш какво чувстваш?
— Разбира се! — сопна се Афродита. — Изпратих Ерос при него и му предложих своите дарове. Той ги върна обратно, съпроводени с думи, които никой син не бива да изрича за майка си.
— Бил е наранен.
— „Аз също!“, изпищя Афродита, треперейки от ярост.
Неспокойна и доста уплашена от онова, което една разгневена богиня можеше да й стори, Грейс я гледаше как затваря очи и си поема дълбоко дъх, за да се успокои.
Когато Афродита проговори отново, тонът й бе остър, а тялото — напрегнато.
— Въпреки това аз изпратих Ерос при него с още дарове. Джулиън ги отхвърли до един, а аз бях принудена да гледам как в желанието си да ми отмъсти, той се врича в служба на Атина — тук тя се изплю с отвращение. — В нейно име започна да покорява град след град, макар да го правеше с помощта на моите дарове — силата на Арес, въздържанието на Аполон, благословията на музите и харитите28. Дори го потопих в Стикс, така че никое оръжие на простосмъртен да не може да го убие, нито да му остави белег, като при това, за разлика от Тетида и Ахил29 се погрижих да намокря и глезените му, така че по тялото му да не остане нито едно уязвимо място.
Афродита поклати глава, сякаш все още не можеше да повярва на стореното от Джулиън.
— Направих всичко, каквото можах за това момче, а не получих никаква благодарност. Никакво уважение. Накрая престанах да се опитвам. И понеже той отхвърли обичта ми, се погрижих никой никога да не го обича.
Грейс усети как сърцето й спира при тези себични думи.
— Какво си направила?
Афродита вирна надменно брадичка, като кралица, горда от своето коравосърдечие.
— Проклех го така, както той мен. Погрижих се никоя смъртна жена да не е в състояние да го погледне, без да пожелае тялото му, и никой смъртен мъж да не може да е близо до него, без в сърцето му да се надигне сляпа завист.
Грейс не вярваше на ушите си. Как можеше една майка да е толкова жестока? В мига, в който си го помисли, я осени друга, още по-ужасяваща мисъл.
— Ти си причината Пенелопа да умре, нали?
— Не, това Джулиън си го докара сам. Вярно, когато Ерос ми каза какво е сторил за брат си, аз се разгневих, задето Джулиън бе потърсил него, а не мен. Понеже не можех да разваля причиненото от стрелата на Ерос, реших поне да отслабя ефекта й. Онова, което Джулиън имаше с Пенелопа, бе лишено от съдържание и той го знаеше.
Афродита отиде до прозореца и се загледа навън.
— Ако бе дошъл при мен, начаса щях да я освободя. Ала той не го направи. Гледах как нощ след нощ търси тялото й и виждах, че сърцето му не може да намери покой, усещах болката му от това, че тя не го обича истински. И въпреки това той ме отхвърляше и проклинаше името ми. Точно сълзите, пролени от мен заради измяната му, настроиха Приап срещу него. Приап винаги е бил най-верният от синовете ми. Трябваше да се намеся още щом видях, че е решил да отмъсти на Джулиън, ала не го сторих. Надявах се, че гневът на Приап ще накара Джулиън да ме потърси. Да ме помоли за помощ.
Тя стисна зъби.
— Ала той не го направи.
Грейс й съчувстваше, но то не променяше онова, което бе причинила на сина си.
— Как се стигна до проклятието на Джулиън?
Афродита преглътна мъчително.
— Всичко започна в нощта, когато Атина каза на Приап, че той няма воин, който да може да се мери с Джулиън по сила и храброст. Предизвика го да противопостави най-добрия си пълководец срещу нейния. Два дни по-късно видях как Джулиън потегля на бой и разбрах, че няма да изгуби. Когато той отблъсна римляните, Приап се разгневи и щом Ерос се изтърва за стореното от него, Приап начаса отиде при Язон и Пенелопа. Нямах никаква представа какво ще последва от всичко това.
Афродита обви треперещите си ръце около тялото си.
— Никога не съм искала децата да умрат. Не можеш да си представиш как страдам за това всеки ден.
— Нямаше ли как да го предотвратиш?
Афродита поклати тъжно глава.
— Дори аз не мога да отменя волята на мойрите. Когато след смъртта на децата си Джулиън тръгна към моето светилище, аз затаих дъх, решила, че най-сетне ще се обърне към мен. И тогава той видя онази уличница, облечена в одеждите на Приап. Тя се хвърли на врата му, умолявайки го да отнеме девствеността й преди церемонията, на която Приап щеше да я направи своя. Дори тогава Джулиън опита да се отърве от нея, ала тя не го пускаше. Ако мислеше трезво, знам, че щеше да я отблъсне.
29
Става въпрос за древногръцкия мит, в който Тетида, майката на Ахил, го потапя в река Стикс, за да го направи неуязвим, ала тъй като го държи за петата, тя остава суха и се превръща в единственото място му слабо място. — Б.пр.