По стеснителното му, полусърдито изражение, Грейс разбра, че не обича да моли за нищо.
И тогава я осени внезапна мисъл — ако всичко това бе така объркващо и трудно за нея, как ли се чувстваше той, за Бога? Да бъде изтръгнат оттам, където живееше, и катапултиран в нейния свят? Трябва да бе ужасно.
— Разбира се — каза Грейс и като му даде знак да я последва, прекоси късия коридор, отвеждащ в задната част на къщата. — Кухнята е ето тук.
Тя отвори хладилника и му позволи да надникне вътре.
— Какво ти се яде?
Вместо да погледне в хладилника, Джулиън остана на около три крачки от него.
— Има ли още от пицата?
— От пицата? — слисано повтори Грейс.
„Откъде знаеше за нея?“
Той сви рамене.
— Стори ми се, че доста ти хареса, докато я ядеше.
Грейс цялата пламна, припомняйки си своята шега от по-рано. Селена за кой ли път бе подметнала нещо за това, че храната е заместител на секса и Грейс бе симулирала оргазъм, докато се наслаждаваше на последното парче.
— Чул си ни?
— Любовният роб чува всичко, казано в близост до книгата — тихо отвърна Джулиън с непроницаемо изражение.
Грейс имаше чувството, че ако бузите й се нажежат още малко, нищо чудно да експлодират.
— Пицата свърши — изрече тя на един дъх; идваше й да си пъхне главата в хладилника, за да я охлади поне малко. — За сметка на това имам пиле с макарони.
— И вино?
Тя кимна.
— Това е приемливо.
Властният му тон я изпълни с негодувание. Беше тон от типа „пещерен човек“, който сякаш казваше „Аз съм мъжът, кукло, така че давай яденето насам“ и от който кръвта й винаги кипваше.
— Виж какво, приятел, не съм ти слугиня. Още една такава изцепка и ще вечеряш с „Алпо“8.
Едната му вежда подскочи.
— „Алпо“?
— Няма значение.
Все още сърдита, Грейс извади пилето с макарони и се приготви да го метне в микровълновата фурна.
Джулиън се настани на масата с все същата аура на мъжко превъзходство, която сериозно й лазеше по нервите. Макар да й се щеше наистина да има консерва „Алпо“, тя си заповяда да изсипе щедра порция макарони в една купичка.
— И откога си затворен в книгата? От Средновековието?
Защото точно така се държеше.
Джулиън продължи да седи като статуя. По лицето му не се четяха никакви емоции. Ако не знаеше, че не е така, Грейс можеше да го вземе за робот.
— За последно ме призоваха през 1895 г.
— Я стига! — Грейс, която тъкмо поставяше купичката в микровълновата, зяпна насреща му. — 1895 г.? Сериозно?
Той кимна.
— А кога те затвориха в книгата за първи път?
Яростта, която пробяга по лицето му, бе толкова необуздана, че Грейс се сепна.
— През 149 г. пр.Хр. по вашия календар.
Грейс се ококори.
— Сто четиридесет и девета година преди Христа? Всемогъщи Боже! Значи като призовах Джулиън Македонски, ти наистина си от Македония. От онази Македония.
Джулиън кимна рязко.
Докато Грейс затваряше вратичката на микровълновата и натискаше копчето, в главата й препускаха безброй мисли. Не беше възможно. Нямаше как да е възможно!
— Как се оказа затворен в книгата? Искам да кажа, древните гърци не са имали книги, нали така?
— Първоначално бях заробен в пергаментов свитък, който по-късно беше подвързан по този начин, за да бъде съхранен — мрачно обясни Джулиън с все същото непроницаемо изражение. — А ме проклеха, защото превзех Александрия.
Грейс се намръщи. В това нямаше никакъв смисъл… не че нещо в цялата тази история имаше кой знае какъв смисъл.
— Защо превземането на някакъв си град…
— Александрия не беше град, а една от девиците на Приап9.
Грейс настръхна при тези думи и при мисълта за това по какъв начин „превземането“ на една жена може да осъди някого на вечно пленничество.
— Изнасилил си девица?
— Не съм я изнасилил — отвърна Джулиън, срещайки решително погледа й. — Уверявам те, че беше по взаимно съгласие.
Добре, май бе докоснала някакво болно място. Виждаше го съвсем ясно в леденото му държание. Очевидно не обичаше да говори за миналото си. Явно щеше да й се наложи да внимава малко повече с въпросите.
Джулиън чу странно позвъняване и видя как Грейс дръпна някаква дръжка и отвори черната кутия, в която бе пъхнала храната му.
9
Приап — второстепенен древногръцки бог на плодородието, покровител на домашния добитък, овошките и мъжките гениталии, известен най-вече с огромната си постоянна ерекция. — Б.пр.