Тя се доближи до масата и седна насреща му.
— Знаеш ли какво, след като твърдиш, че разполагаме с цял месец заедно, защо не се опитаме да го направим по-приятен, като си поговорим?
Джулиън я погледна учудено. Дори не помнеше кога за последен път някой бе разговарял с него, освен, за да го насърчи или да му предложи някой нов начин да увеличи удоволствието, което даряваше.
Или пък за да го повика обратно в леглото.
Още съвсем млад бе научил, че от него жените искат само едно — да почувстват някоя част от тялото му дълбоко в себе си.
С тази мисъл той бавно плъзна поглед по жената пред себе си, задържайки го върху гърдите й, които бързо се втвърдиха.
Възмутена, Грейс скръсти ръце пред себе си и зачака той да вдигне очи към лицето й.
Джулиън едва не се разсмя. Едва.
— Знаеш ли какво — отвърна той, използвайки нейните думи. — Има много по-забавни неща, които мога да направя с езика си, вместо да говоря… като например да го прокарам по голите ти гърди и вдлъбнатината на шията ти. — При тези думи той сведе поглед към масата, там, където бе скутът й. — Да не говорим пък за останалите места, които може да докосне.
За миг Грейс бе като поразена. После я напуши смях.
Който бе изместен от пареща възбуда.
В качеството си на терапевт беше чувала далеч по-неприлични неща, напомни си тя.
Да, ала не и изречени от уста, с която тя самата искаше да прави много повече от това да разговаря.
— Прав си, има много други неща, които могат да се правят с един език… като например да бъде отрязан — каза тя и със задоволство видя изненадата, припламнала в очите му. — Само че аз съм жена, която обича да говори, а ти си тук, за да се погрижиш за моето удоволствие, не е ли така?
Джулиън се напрегна едва забележимо, сякаш искаше да се съпротивлява срещу ролята си.
— Така е.
— В такъв случай, кажи ми какво правиш, докато си в книгата.
Погледът му се впи в нейния с жарка настойчивост, която Грейс сметна за смущаваща, интригуваща и малко плашеща.
— То е като да бъдеш затворен в саркофаг — тихо отговори Джулиън. — Чувам гласове, но не виждам абсолютно нищо, нито дори лъч светлина. Просто си стоя там вътре, неспособен да помръдна. Чакам. Слушам.
Грейс усети, че я побиват тръпки. Спомни си как преди много години, без да иска, се беше заключила в работилницата на баща си. Не виждаше нищо, не можеше да излезе. Ужасена, тя не успяваше да си поеме дъх, от паниката й се зави свят. Тя се разкрещя и заблъска по вратата, докато не си разрани ръката.
Най-сетне майка й я чу и я пусна да излезе.
Заради тази случка Грейс и до ден-днешен страдаше от лека форма на клаустрофобия. Не можеше дори да си представи какво е да прекараш векове в подобно място.
— Колко ужасно! — прошепна тя.
— Свиква се. С времето.
— Наистина?
Без сама да знае защо, Грейс си помисли, че силно се съмнява.
Когато майка й я пусна навън, откри, че е стояла вътре само половин час, ала той й се бе сторил същинска вечност. Какво ли бе наистина да прекараш цяла вечност по този начин?
— Опитвал ли си да избягаш?
Погледът му бе по-красноречив от всякакви думи.
— Какво стана? — попита тя.
— Провалих се, както можеш да се досетиш.
На Грейс ужасно й дожаля за него. Две хиляди години, затворен в непрогледна гробница. Цяло чудо бе, че не беше полудял. Че изобщо бе в състояние да седи тук и да разговаря с нея.
Нищо чудно, че бе поискал нещо за хапване. Подобна сетивна депривация10 бе истинско нечовешко мъчение.
В този миг Грейс разбра, че щеше да му помогне. Не знаеше как, но все трябваше да съществува начин да го избавят от затвора му.
— Ами ако измислим как да те освободим?
— Уверявам те, че е невъзможно.
— Фаталист, а?
Джулиън й хвърли насмешлив поглед.
— Две хиляди години, прекарани в плен, могат да превърнат всекиго във фаталист.
Грейс го загледа как се храни, а в главата й запрепускаха безброй мисли. Оптимистът у нея отказваше да приеме неговия песимизъм, така, както терапевтът у нея настояваше да му помогне. Беше се заклела да облекчава чуждото страдание, когато може, а тя вземаше обещанията си много сериозно.
Има ли желание, има и начин.
И каквото ще да става, тя възнамеряваше да го открие.
А междувременно Грейс реши да направи за Джулиън нещо, което едва ли някой бе правил досега — щеше да се погрижи той да си прекара добре в Ню Орлиънс. Другите жени може и да го бяха държали затворен в спалнята, ала тя нямаше намерение да заробва никого.