— Какво е това у него, което ни привлича против волята ни?
Джулиън самонадеяно повдигна едната си вежда:
— Против волята ви?
— Ами честно казано — да. Не ми е приятно да се чувствам по този начин.
— И как точно се чувстваш? — попита той.
— Сексуално — отвърна Грейс, преди да успее да се спре.
— Като богиня? — понижи глас Джулиън.
— Да — призна Грейс и направи крачка към него.
Той не я докосна, но и нямаше нужда да го прави. Самото му присъствие стигаше, за да я омае. Да я опияни, докато магнетичният му поглед обхождаше лицето й, плъзгаше се по устните й и надолу по гърлото й. Грейс бе готова да се закълне, че може да усети допира на устните му върху вдлъбнатината на шията си.
А той дори не бе помръднал.
— Мога да ти кажа защо е така — почти измърка той.
— Някаква магия, нали?
Джулиън поклати глава и нежно прокара показалец по бузата й. Грейс примижа, когато изгаряща вълна от желание възпламени тялото й. С огромно усилие се въздържа да не обърне глава и да улови пръста му между зъбите си.
Джулиън се наведе и потърка бузата си в нейната.
— То е, защото съм способен да те оценя по начин, по който мъжете от твоето време не могат.
— По-скоро е защото има най-стегнатото дупе, което някога съм виждала — обади се изведнъж Съншайн. — Да не говорим пък за гласа и акцента, от които направо ти иде да го схрускаш. Някой ще ми каже ли къде мога и аз да си набавя един такъв?
Неочакваната намеса на Съншайн накара Грейс да избухне в смях.
Джулиън обаче изобщо не беше доволен и това съвсем ясно си пролича по погледа, който й хвърли.
— Вижте го само — продължи Съншайн и го посочи с молива, който стискаше в оцапаната си с графит ръка. На дясната й буза също имаше черно петно. — Кога за последен път срещнахте мъж, който е толкова стегнат, че буквално може да се види как кръвта тече във вените му? Гаджето ти има страхотно тяло. Феноменално. Направо божествено.
И Съншайн обърна към тях скицника си, където беше нарисувала Джулиън.
— Виждате ли как светлината кара златистия оттенък на кожата му да изпъкне? Сякаш буквално е бил целунат от слънцето.
Грейс се намръщи. Съншайн май имаше право.
Джулиън се приведе над нея и сините му очи я пронизаха със своята пламенност.
— Да си вървим у дома, Грейс — прошепна той в ухото й. — Още сега. Позволи ми да те взема в обятията си, да сваля дрехите ти и най-сетне да познаеш мъж така, както боговете са повелили. Кълна ти се, че ще го помниш до края на вечността.
Ухание на сандалово дърво изпълни ноздрите на Грейс и тя затвори очи. Дъхът му я гъделичкаше по шията, а лицето му бе толкова близо до нейното, че тя почти усещаше допира на косата му.
Всяка частица от тялото й копнееше да му се отдаде. Да, моля те, да.
Погледът й падна върху раменете му. Върху изваяните мускули. Върху вдлъбнатината на шията му. Как само жадуваше да прокара език по бронзовата му кожа. Да провери дали и останалата част от него е така прекрасна на вкус, както и устните му.
Щеше да бъде възхитителен в леглото. В това нямаше никакво съмнение.
Ала тя не значеше нищо за него. Нищичко.
— Не мога — с мъка изрече тя и се отдръпна.
Очите на Джулиън потъмняха от разочарование, после погледът му стана суров. Решителен.
— И все пак ще го направиш — увери я той.
Дълбоко в себе си Грейс знаеше, че най-вероятно е прав. Колко дълго една жена бе в състояние да отблъсква мъж като него?
Прогонвайки тази мисъл, тя хвърли поглед към „Джаксън Бруъри“13 от другата страна на улицата.
— Трябва да ти купим дрехи, които са ти по мярка.
— Какво да направя, когато той е с цяла глава по-висок от Бил и два пъти по-широк? — каза Селена. — Блестящата идея да го взема със себе си беше твоя.
Грейс направи физиономия насреща й.
— Добре. Ако ви потрябваме, ще бъдем отсреща.
— Хубаво, но внимавай.
— Да внимавам?
Селена посочи Джулиън с палец.
— Ако видиш, че жените се канят да му се нахвърлят, моят съвет е да отскочиш от пътя им. Все още не си чувствам пръстите на десния крак от последната блъсканица.
Грейс се разсмя и тръгна към улицата, сигурна, че Джулиън ще я последва. Всъщност, усещаше го съвсем близо до себе си. Той притежаваше отвратителната способност да нахлува в мислите и да изпълни всичките й сетива, което правеше присъствието му безапелационно категорично.
13
„Джаксън Бруъри“ англ. „Jackson Brewery“ — известна сграда във Френския квартал на Ню Орлиънс; някогашна пивоварна, сега в нея се помещават магазини и ресторанти. — Б.пр.