Выбрать главу

— Забрави ли, че живеем в ерата на електрониката? Така де, дали някой от пациентите ти има представа от колко време не си правила секс?

Грейс преглътна парченцето сирене и хвърли свиреп поглед на приятелката си. Селена май държеше да го разтръби на всички хора, а и коне, във Френския квартал.

— Говори по-тихо — каза тя и сухо добави: — Не смятам, че пациентите ми ги засяга дали съм „преродена“ девственица. А пък що се отнася до ерата на електрониката, определено нямам желание да се сближавам с нещо, което има батерии и предупредителен надпис.

Селена изсумтя.

— Ако те слуша човек, на повечето мъже също трябва да им лепнат предупредителни етикети — при тези думи тя вдигна ръце и направи жест, сякаш обгражда нещо в рамка. — Внимание, опасност от психари! Мъж — склонен към гадни настроения и продължително цупене, притежава способността да казва на жените истината за теглото им без предупреждение.

Грейс се разсмя. Колко пъти беше изнасяла тиради за мъжете, които трябва да се появяват с предупредителни етикети по тях!

— О, разбирам, доктор Секс — продължи Селена, имитирайки интонацията на доктор Рут2. — Значи просто си седиш и ги слушаш как описват сексуалните си преживявания в най-големи подробности, докато ти самата живееш като почетен член на клуба „Непревземаеми гащи“. — И като изостави имитирането, Селена добави: — Не мога да повярвам, че нищо от това, което чуваш по време на консултациите ти, не е накарало хормоните ти да се развихрят.

Грейс хвърли развеселен поглед на приятелката си.

— Е, нали съм сексуален терапевт. Не смятам, че ще е от полза за пациентите ми, ако взема да свърша, докато те ми споделят проблемите си. Така де, Лейни, ще си загубя разрешителното.

— Аз пък не виждам как можеш да им даваш съвети, когато самата ти не искаш даже да припариш до мъж.

Грейс направи физиономия и се отправи към другата страна на площада. Там, срещу офиса на Туристическото бюро, се намираше сергията, където Селена гледаше на ръка и на карти таро.

Когато стигнаха до малката масичка, застлана с тъмнолилава покривка, тя въздъхна:

— Знаеш ли, наистина бих ходила на срещи, стига да намеря мъж, за когото си струва да си избръсна краката. Но повечето са такава загуба на време, че предпочитам да си седя вкъщи и да гледам стари филми.

Селена се усмихна подразнено.

— Какво му имаше на Гари?

— Лош дъх.

— Джейми?

— Това, че любимото му занимание беше да си бърка в носа. Особено по време на вечеря.

— Тони?

Грейс я изгледа и Селена вдигна ръце.

— Е, добре де, той може и да имаше малък проблем с хазарта. Но всеки се нуждае от някакво хоби.

Грейс я погледна свирепо.

— О, мадам Селин, обядва ли вече? — обади се Съншайн — момичето, което продаваше собственоръчно изработени рисунки и керамика на съседната сергия.

Няколко години по-малка от тях, Съншайн имаше дълга черна коса и носеше дрехи, които напомняха на Грейс за фея от приказките.

Днес тоалетът й се състоеше от ефирна бяла пола, която би изглеждала неприлично, ако не беше съчетана със светлорозово трико и красива бродирана блуза.

— Да, обядвах — отвърна Селена и коленичи, за да отвори вратичките на металната количка, която всяка сутрин заключваше за оградата от ковано желязо с катинар за велосипед. — Някой прояви ли интерес, докато ме нямаше?

— Двама души взеха визитката ти и казаха, че ще се върнат, след като хапнат.

— Благодаря.

Селена остави чантата си в количката и извади тъмносинята кутия от пури, където държеше оборота и картите таро, увити в черен копринен шал, както и нещо, което Грейс виждаше за първи път — тънка, ала голяма книга, подвързана в кафява кожа.

Селена си нахлупи широкопола сламена шапка и се изправи.

— Успя ли да сложиш етикети на всичко? — попита тя.

— Да — отвърна Съншайн и си взе чантата. — Все още смятам, че е лош късмет, но поне ако някой поиска да разбере колко струва нещо, докато ме няма, ще може да прочете цената.

В този момент до тротоара спря грубоват на вид рокер.

— Ей, Съншайн — провикна се той. — Докарай си задника тук. Гладен съм.

Съншайн махна пренебрежително с ръка.

— Я, по-спокойно, Хари, и стига си ме припирал, ако не искаш да ядеш сам!

Тя бавно се приближи и се покачи на мотора зад него.

вернуться

2

Рут Уестхаймер — американска психоложка, прочула се като водеща на телевизионни и радиопрограми и авторка на книги в областта на човешката сексуалност. — Б.пр.