Грейс поклати глава. Когато ставаше дума за мъже, Съншайн се нуждаеше от помощ много повече от нея. Двамата подкараха покрай „Кафе дю Монд“ и Грейс ги проследи с поглед.
— О-о-о, бас държа, че една френска поничка за десерт ще ни дойде много добре.
— Храната не е заместител на секса — заяви Селена, докато поставяше картите и книгата на масичката си. — Нали точно това казваш на…
— Добре де, права си. И все пак, Лейни, откъде този внезапен интерес към моя сексуален живот? Или, за да сме съвсем точни, към липсата ми на такъв?
Селена й подаде тънката книга.
— Защото имам идея.
От това вече Грейс я побиха студени тръпки, въпреки нечовешката луизианска жега. А Грейс не беше от онези, които се плашат лесно. Освен когато ставаше дума за Селена и някое от безумните й хрумвания.
— Не е още един сеанс, нали?
— Не, нещо още по-хубаво.
Стомахът на Грейс се сви и тя се зачуди какво ли щеше да прави сега, ако през първата си година в университета „Тулейн“ беше имала нормална съквартирантка, вместо вятърничавата, изживяваща се като циганка Селена. Едно бе сигурно — определено нямаше да обсъжда сексуалния си живот насред оживената улица.
Внезапно Грейс си даде сметка колко различни бяха двете. В този влажен, горещ ден, тя бе облечена с кремава копринена рокля без ръкави на „Ралф Лорен“, а тъмната й коса беше прибрана в изискан кок, докато Селена носеше дълга черна пола и лилав потник, който едва покриваше пищния й бюст.
Дългата до раменете, ситно накъдрена, кестенява коса бе вдигната високо с помощта на черен копринен шал с леопардови шарки, а от ушите й висяха огромни сребърни обици с форма на полумесец. Да не говорим пък за същинската сребърна мина, окачена по китките и глезените й под формата на поне сто и петдесет гривни, които подрънкваха и при най-малкото движение.
Хората винаги коментираха колко са различни една от друга, ала Грейс знаеше, че в действителност зад „екзотичния“ външен вид на Селена се крият остър ум и неувереност. По характер двете си приличаха много повече, отколкото някой би могъл да предположи.
Ако не броим чудатата вяра на Селена в окултното.
Както и ненаситния й глад за секс.
Селена се доближи до приятелката си, тикна книгата в ръцете й и се залови да я прелиства. Грейс трябваше да положи немалко усилие, за да не я изпусне.
Както и да не извърти очи към небето.
— Преди няколко дни я открих в онази стара книжарница до Восъчния музей, погребана под същинска планина от прах. Мъчех се да намеря книга за психометрията, когато попаднах на ей това тук и… voila3.
При тези думи Селена триумфално посочи една страница. Грейс сведе поглед към илюстрацията и зяпна.
Никога досега не бе виждала подобно нещо.
Мъжът бе неустоимо привлекателен, а рисунката — направо шокираща със своята детайлност. Ако следите, оставени при изрисуването й, не личаха върху страницата, Грейс можеше да се закълне, че това е снимка на древногръцка статуя.
Не, поправи се тя, снимка на древногръцки бог. Никой смъртен мъж не би могъл да е толкова красив, нали?
Застанал там в цялото си голо великолепие, той излъчваше могъщество, властност и първична, животинска сексуалност, и макар да бе заел небрежна поза, приличаше на хищник, който всеки миг може да скочи.
Вените изпъкваха върху коравото, жилаво тяло, създадено сякаш единствено за да дарява жените с удоволствие.
С пресъхнала уста, Грейс плъзна поглед по стоманените мускули, които бяха в съвършена пропорция с ръста и теглото му. Проследи дълбоката гънка, която разделяше мускулите на гърдите му, и продължи към плоския корем, който сякаш молеше за женска милувка.
Надолу към пъпа му.
А после…
Е, никой не си бе направил труда да нарисува смокинов лист4 там. А и защо да го прави? Само на някой, който не бе с всичкия си, би му хрумнало да скрие толкова страхотно мъжко снаряжение?
И като стана дума, на кого би му потрябвало нещо с батерии, ако си имаше вкъщи това!
Грейс облиза устни и отново вдигна поглед към лицето му.
Докато се взираше в изваяните черти и едва загатнатата дяволита усмивка, внезапно си представи как вятърът си играе с целунатите от слънцето златистокестеняви къдри, които обгръщаха шия, създадена сякаш само за да бъде целувана.
Стори й се, че вижда стоманените сини очи да се взират напрегнато напред, когато той вдигна желязно копие над главата си и извика.
4
Става дума за практиката, особено типична за Викторианската епоха в Англия 1837 г. — 1901 г., ала датираща по-отдавна, да се закриват „срамните части“ на картини и статуи със смокинови листа. — Б.пр.