Изведнъж Грейс почувства как тежкият въздух се раздвижи и сякаш погали голата й кожа.
Почти бе в състояние да чуе плътния тембър на гласа му, струваше й се, че усеща как две силни ръце се обвиват около нея и я притеглят към корава като камък гръд, докато нечий топъл дъх я гъделичка по ухото. Почувства как умели, силни пръсти се плъзгат по тялото й и я даряват с наслада, откривайки най-съкровените й кътчета.
Побиха я тръпки и тялото й затуптя на места, където тя дори не подозираше, че е възможно, завладяно от свиреп, настойчив копнеж, какъвто никога преди не бе изпитвала.
Грейс примига и вдигна поглед към Селена, за да провери дали и тя изпитва същото. Ако беше така, то тя с нищо не го показваше.
Грейс халюцинираше. Това трябва да беше! Подправките от червения боб се бяха просмукали в мозъка й и го бяха направили на каша.
— Е, какво мислиш за него? — попита Селена, срещайки най-сетне погледа й.
Грейс сви рамене в опит да потисне пожара, разгорял се в тялото й. Въпреки това очите й се задържаха върху съвършеното мъжко тяло.
— Прилича на един пациент, който вчера се записа при мен.
Което не беше съвсем вярно — онзи наистина бе доста привлекателен, ала изобщо не можеше да се мери с мъжа от рисунката.
През целия си живот Грейс не бе виждала никой, който можеше да се мери с него.
— Наистина ли?
Очите на Селена потъмняха по онзи начин, който предвещаваше една от дългите й лекции за съдбата и щастливата случайност.
— Да — отвърна Грейс, прекъсвайки я, преди да се е впуснала в своята тирада. — Каза ми, че бил лесбийка в тялото на мъж.
Лицето на Селена посърна и като грабна томчето от ръцете на приятелката си, го затвори и я погледна сърдито.
— Ама че откачалки познаваш!
Едната вежда на Грейс подскочи многозначително.
— Спести ми го — Селена се настани зад масичката и постави книгата до себе си. — Казвам ти, отговорът е ето тук — при тези думи тя потупа книгата.
Докато я гледаше, Грейс не можа да не си помисли колко на място изглежда мадам Селин, самопровъзгласила се за Повелителка на луната, зад своята масичка с лилава покривка, картите таро и древната книга. В този миг Грейс почти бе готова да я вземе за загадъчна циганка.
Стига да вярваше в подобни неща.
— Е, добре — отстъпи тя. — Престани да увърташ и ми кажи какво общо имат книгата и онази рисунка с моя сексуален живот.
Лицето на Селена придоби сериозно изражение.
— Мъжът, когото ти показах — Джулиън — е гръцки любовен роб, напълно подчинен и отдаден на онази, която го призове.
Грейс избухна в смях. Знаеше, че е грубо, но не можа да се въздържи. Как, за Бога, бе възможно носителка на стипендията „Роудс“5 и доктор на науките със степен по физика и древна история, та била тя и някой с чудатостите на Селена, да вярва в нещо толкова абсурдно?
— Не се смей. Говоря сериозно.
— Знам и точно затова е толкова смешно — Грейс се прокашля и отново си придаде сериозен вид. — Добре. Какво трябва да направя? Да танцувам гола край езерото Пончартрейн в полунощ? — Грейс усети как ъгълчетата на устните й се извиват, когато очите на Селена потъмняха предупредително. — Имаш право, тогава наистина ще ме огрее, но не мисля, че ще е с някой древногръцки любовен роб.
Книгата тупна на земята.
Селена изпищя и дръпна стола си назад, а Грейс рязко си пое дъх.
— Бутна я с лакът, нали?
С широко отворени очи, Селена бавно поклати глава.
— Признай си, Лейни.
— Не бях аз — напълно сериозно настоя Селена. — Мисля, че го обиди.
Клатейки глава, Грейс извади слънчевите очила и ключовете си от чантата. Цялата тази глупост бе досущ като онзи път в колежа, когато Лейни я придума да използват спиритическа дъска, която „предсказа“, че преди да навърши трийсет, Грейс ще се омъжи за гръцки бог, от когото ще роди шест деца.
До този ден Селена отказваше да признае, че тя е бутала стрелката по дъската.
А точно сега, под лъчите на палещото августовско слънце, на Грейс й беше прекалено горещо, за да спори.
— Виж, трябва да се връщам в офиса. В два имам пациент, а не искам да попадна в някое задръстване — при тези думи тя си сложи очилата „Рей Бан“. — Нали ще дойдеш довечера?
— Не бих го пропуснала за нищо на света. Ще донеса вино.
— Добре тогава. Ще се видим в осем — каза Грейс и преди да си тръгне, добави: — Поздрави Бил от мен и му благодари, задето те пуска да ми дойдеш на гости за рождения ден.
5
Стипендия „Роудс“ англ. Rhodes Scholarship — изключително престижна международна стипендия за обучение в Оксфордския университет. — Б.пр.