— Кажи ми, как издържахте подобни горещини?
Едната вежда на Джулиън подскочи насмешливо.
— На това горещо ли му казваш? Ако искаш да знаеш какво е истинска жега, опитай да преведеш цяла армия през пустинята, облечен в бойни доспехи и само с половин мях вода.
Грейс потръпна съчувствено.
— Това наистина звучи гадно.
Джулиън не отговори.
Грейс погледна към площада, който гъмжеше от хора.
— Искаш ли да минем да видим Селена, след като така и така сме тук? Тя трябва да е на щанда си. В събота обикновено има доста клиенти.
— Аз просто те следвам.
Грейс го улови заръката и го поведе към „Джаксън Скуеър“. И наистина, Селена бе на щанда си, заета с един клиент. Грейс се накани да я подмине, без да ги прекъсва, ала Селена й махна да се приближи.
— Здрасти, Грейси. Помниш ли Бен? Или по-точно — доктор Луис от училище?
Грейс се поколеба, разпознала пълния мъж на средна възраст. Дали го помнеше? Та той й бе писал ниска оценка и по този начин бе сринал общия й бал от гимназията. Да не говорим, че притежаваше его с размерите на Аляска и страшно обичаше да засрамва учениците си в час. Грейс прекрасно помнеше как едно момиче се бе разплакало, когато той им даде садистичния си тест за завършване на годината, а това го бе накарало да се разсмее.
— Здравейте — поздрави Грейс, опитвайки се да скрие своята неприязън.
В крайна сметка, сигурно му бе трудно да се държи по друг начин. Със своята докторска титла от Харвард, той естествено смяташе, че светът се върти около него.
— Госпожице Алекзандър — каза той със същия ехиден тон, който Грейс не бе забравила и който ненавиждаше от дъното на душата си.
— Всъщност доктор Алекзандър — поправи го тя, наслаждавайки се на разширените му от изненада очи.
— О, извинявам се — каза той с тон, който бе всичко друго, но не и извинителен.
— Двамата с Бен разговаряхме за Древна Гърция — каза Селена, хвърляйки дяволита усмивка на Джулиън. — Аз твърдя, че Афродита е дъщеря на Уран.
Бен изви очи.
— А аз ти повтарям, че според общоприетото мнение тя е дъщеря на Зевс и Диона. Кога най-сетне ще отстъпиш и ще се присъединиш към всички останали?
Селена не му обърна внимание.
— Е, Джулиън, кой от нас е прав?
— Ти — каза й той и доктор Луис му хвърли надменен поглед.
Грейс бе сигурна, че в неговите очи Джулиън не е нищо повече от доста красив мъж, който най-вероятно се интересува единствено от коли и реклами за бира.
— Млади човече, чел ли сте някога Омир? Знаете ли изобщо кой е той?
Грейс трябваше да положи немалко усилие, за да не се разсмее. Нямаше търпение да чуе отговора на Джулиън.
— Чел съм Омир най-задълбочено — засмя се той. — Историите, които му се приписват, са смесица от предания, разказвани и преразказвани толкова пъти, че същинските факти отдавна са изгубени, докато Хезиод написва своята „Теогония“, подпомогнат лично от Клио18.
Доктор Луис каза нещо на древногръцки.
— Не е просто едно мнение, а неоспорим факт — отвърна Джулиън на английски.
Бен го изгледа продължително, ала очевидно все още не бе готов да повярва, че някой с външния вид на Джулиън би могъл да има каквото и да било понятие от неговата област.
— И откъде знаете?
Джулиън отговори на гръцки.
За първи път през всичките десет години, откакто го познаваше, Грейс видя преподавателя си да придобива смаяно изражение.
— Мили Боже! — ахна той. — Говорите го като роден език.
Джулиън и Селена се спогледаха развеселено.
— Нали ти казах. Той познава древногръцките богове и богини по-добре от всеки друг.
В този миг доктор Луис забеляза пръстена на Джулиън.
— Това каквото си мисля ли е? — попита той. — Наистина ли е пълководски пръстен?
Джулиън кимна.
— Да.
— Мога ли да го разгледам?
Джулиън свали пръстена и му го подаде. Доктор Луис рязко си пое дъх.
— Македонски? Втори век преди Христа, ако не се лъжа.
— Много добре.
— Невероятно копие — каза Бен и върна пръстена на собственика му.
— Не е копие — отвърна Джулиън, докато си го слагаше.
— Не! — ахна Бен, без да вярва на ушите си. — Не може да е оригинален. Твърде добре е запазен.
— Бил е притежание на частен колекционер — вметна Селена.