— Как се сдобихте с него? — попита доктор Луис, местейки поглед между Селена и Джулиън.
Джулиън не отговори веднага, а мислите му се върнаха към деня, когато бе получил пръстена. Той и Кириан Тракийски бяха издигнати в ранг в един и същи ден, след като без ничия чужда помощ бяха избавили Темополис от римляните.
Битката бе дълга, кървава и жестока. Войската им се бе пръснала, оставяйки двамата сами да бранят града. Джулиън очакваше Кириан също да го изостави, ала безразсъдният младок само се усмихна, грабна по един меч във всяка ръка и рече:
— Това е хубав начин да се умре. Какво ще кажеш да вземем с нас колкото се може повече от кучите синове, преди да платим на Харон19?
Неустрашим до безумие, Кириан винаги бе притежавал повече смелост, отколкото здрав разум. Когато всичко свърши, двамата отпразнуваха победата си, като се напиха до забрава. Повишиха ги в ранг още щом се свестиха на другата сутрин.
Всемогъщи богове, от всички хора, които познаваше в Македония, Кириан му липсваше най-много. Той бе единственият, който бе останал до него, бил се бе рамо до рамо с него и му бе пазил гърба.
— Подариха ми го — отвърна Джулиън и Бен хвърли към ръката му поглед, изпълнен с алчно благоговение.
— Бихте ли се съгласили да го продадете? Готов съм да платя солидна сума за него.
— За нищо на света — отсече Джулиън, спомняйки си раните, които бе получил по време на битката. — Нямате представа през какво трябваше да премина, за да се сдобия с него.
Бен поклати глава.
— Ще ми се и на мен да ми подарят подобно нещо. Имате ли представа колко струва?
— Теглото ми в злато, последния път, когато проверих.
Бен се разсмя с глас и плесна с ръка по масичката на Селена.
— Това си го биваше. Такъв е бил откупът за пленени генерали, нали?
— Да, за генералите, които са твърде страхливи, за да се съпротивляват до смърт.
Бен го изгледа с новопоявило се уважение.
— Някаква представа на кого е принадлежал?
— Джулиън Македонски — отвърна Селена вместо Джулиън. — Чувал ли си за него, Бен?
Той я зяпна с отворена уста и разширени очи.
— Сериозно ли говориш? Ти знаеш ли кой е бил той?
Селена направи странна физиономия.
Решавайки, че тя не знае, Бен продължи:
— Тезий пише, че Джулиън е бил на път да стане следващият Александър Велики. Той бил син на Диокъл от Спарта, известен още като Диокъл Касапина. Пред него маркиз дьо Сад изглеждал направо добричък. Говорело се, че Джулиън е плод на връзката между Диокъл и Афродита, след като Диокъл спасил един от храмовете й от оскверняване. Разбира се, днес учените смятат, че майка му е била една от жриците на Афродита.
— Така ли? — обади се Грейс.
Джулиън извъртя очи към небето.
— Никой не се интересува кой е бил Джулиън. Та той е умрял толкова отдавна.
Без да му обръща внимание, Бен продължи да парадира със знанията си.
— Известен на римляните като Август Юлий Пунитор — при тези думи той хвърли поглед към Грейс и добави: — Джулиън, Великият възмездител. По време на Четвъртата Македонска война срещу Рим двамата с Кириан Тракийски оставят кървава диря след себе си по цялото Средиземноморско крайбрежие. Джулиън ненавиждал Рим и се зарекъл да види как градът пада, превзет от неговата армия. Двамата с Кириан почти успели да накарат Рим да се преклони пред тях.
Джулиън стисна челюсти.
— Знае ли се какво е станало с Кириан Тракийски?
Бен подсвирна.
— Краят му изобщо не бил за завиждане. През четирийсет и седма година преди Христа бил заловен от римляните и разпънат на кръст.
При тези думи Джулиън потръпна. Очите му потъмняха и той разсеяно започна да си играе с пръстена.
— Той бе един от най-добрите воини, живели някога. Не познавам друг, който така да обичаше битките — поклати глава Джулиън. — Спомням си как веднъж Кириан мина с колесницата право през стена от щитове, трошейки гръбнака на всеки римлянин по пътя си. Така войниците му успяха да разбият врага, понасяйки нищожни загуби — Джулиън се намръщи. — Не мога да повярвам, че са го заловили.
Бен сви небрежно рамене.
— Е, след като Джулиън изчезнал, Кириан останал единственият македонски генерал, достоен да предвожда цяла армия, така че римляните хвърлили всичките си усилия към това да го заловят.
— Какво е станало с Джулиън? — намеси се Грейс, чудейки се какво ли казват историците по този въпрос.
19
Харон — в древногръцката митология, лодкарят, който срещу заплащане от една монета превежда мъртвите през реките, разделящи света на живите от света на мъртвите. — Б.пр.