Грейс посочи към стълбите.
— Тъкмо се канех да си взема един душ. Трябва ли да заключвам вратата?
Джулиън плъзна изпепеляващ поглед по тялото й.
— Не, мисля, че ще успея да се държа прилично.
— Защо ли ми се струва, че и преди съм го чувала — усмихна се Грейс.
Джулиън не отговори.
Грейс се качи на горния етаж и се изкъпа набързо. Когато свърши и се върна в спалнята, завари Джулиън да прелиства „Илиада“, изтегнат върху леглото й.
Той очевидно доста се изненада, когато вдигна очи и я видя в стаята само по хавлия. Устните му начаса се извиха в порочна усмивка, разкривайки трапчинките му и разпалвайки пожар в тялото на Грейс.
— Само ще си взема дрехите и…
— Не! — прекъсна я той заповеднически.
— Не? — повтори Грейс.
Лицето на Джулиън омекна.
— Предпочитам да се облечеш тук.
— Джулиън…
— Моля те.
Грейс се размърда неспокойно. Никога досега не бе правила нещо такова.
— Мно-о-ого ти се моля — помоли той с едва загатната усмивка.
Коя жена би могла да откаже на подобен поглед?
Грейс го изгледа подозрително.
— Да не си посмял да се смееш — каза тя и колебливо разтвори хавлията си.
Джулиън плъзна жаден поглед към гърдите й.
— Можеш да бъдеш сигурна, че в този момент изобщо не ми е до смях.
Той стана от леглото и с плавните движения на хищник отвори чекмеджето, където Грейс държеше бельото си. Странна тръпка пробяга по тялото й, докато гледаше как той тършува из бельото й, преди най-сетне да открие черните копринени бикини, които Селена й бе подарила на шега.
Джулиън ги извади и коленичи на пода пред нея, така че тя да може да ги обуе.
Ръцете му нежно плъзнаха коприната нагоре, последвани от устните му и Грейс потрепери. Сякаш за да направи насладата по-голяма, отколкото сетивата й можеха да понесат, той прокара пръсти по кожата й и преди да се отдръпне, леко я помилва между краката. След това извади черния сутиен, който вървеше с бикините.
Като кукла на конци, лишена от собствена воля, Грейс му позволи да й го сложи. Ръцете му докоснаха зърната й, докато той се оправяше с предната закопчалка, а после се плъзнаха между сатена и кожата й и я дариха с толкова гореща милувка, че Грейс потръпна.
Джулиън се приведе над нея и улови устните й със своите. Дори сега усещаше огъня, който бушуваше в тялото му и го подтикваше да я обладае, да облекчи болката, която раздираше слабините му, пък било то и само за няколко мига.
Грейс простена, когато целувката му стана по-настойчива. Останала без воля, тя почувства как Джулиън я вдигна на ръце, отнесе я до леглото и я положи върху него. Инстинктивно Грейс обви крака около кръста му и простена, когато усети стоманените мускули на корема му да се притискат в нея.
Джулиън прокара ръце по гърба й. Образът на голото й мокро тяло се бе отпечатал в съзнанието му и той почти бе стигнал там, откъдето нямаше да има връщане, когато ярък лъч озари стаята.
С насълзени от светлината очи, Джулиън се отдръпна от Грейс.
— Ти ли беше? — задъхано попита тя и го изгледа с обожание.
Джулиън развеселено поклати глава.
— Ще ми се да можех да си припиша заслугата, но съм почти сигурен, че източникът беше друг.
Огледа се наоколо и примига изумено, когато видя какво лежи върху леглото. Не можеше да бъде…
— Какво е това? — попита Грейс, проследявайки погледа му.
— Щитът ми — каза Джулиън, без да може да повярва на очите си.
От векове не го бе виждал. Напълно поразен, той се взираше в лъскавия щит, който проблясваше върху леглото. Познаваше всяка вдлъбнатина и всяка драскотина по него, прекрасно помнеше и ударите, оставили всяка от тях. Боейки се, че сънува, той протегна ръка и докосна бронзовия релеф на Атина и нейната сова.
— А това трябва да е мечът ти, нали?
Джулиън сграбчи ръката на Грейс, преди да го е докоснала.
— Това е мечът на Кронос20. Никога не го пипай. Ако някой, в чиито вени не тече кръвта на Кронос, се допре до него, мечът завинаги ще изгори кожата му.
— Наистина ли? — Грейс побърза да стане и да се дръпне по-надалеч от меча.
— Наистина.
Тя погледна към леглото и сбърчи чело.
— Защо са тук?
— Не знам.
— Кой ги е изпратил?
— Не знам.
— Е, това не ни помага особено.
Джулиън сякаш не чу саркастичната й забележка. Той се взираше в щита и прокарваше ръка по него, досущ както любящ баща, който бе открил отдавна изгубеното си дете. Сетне взе меча и го пъхна под леглото.
20
Кронос — един от титаните в древногръцката митология; баща на Зевс, който го сваля от престола и заема мястото му, а него заключва в Тартар. — Б.пр.