— Ще ми се да оправяше и моя скоростен лост по същия начин.
Грейс изръмжа насреща му.
С дяволитото пламъче в очите си Джулиън изобщо не изглеждаше засрамен. След това се опита да включи на заден ход, ала избърза да махне крака си от съединителя и колата изгасна.
— Не би трябвало да стане така, нали? — попита той.
— Освен ако не искаш да предизвикаш катастрофа — не би трябвало.
Той въздъхна и направи втори опит. Един час по-късно, през който Джулиън така и не бе успял да обиколи паркинга, без колата да изгасне или да се бутне в бордюра, Грейс най-сетне се призна за победена.
— Добре че като пълководец те е бивало повече, отколкото като шофьор.
— Ха-ха — отвърна той саркастично, ала искриците в очите му издаваха, че не се е обидил. — Единственото, което мога да кажа в своя защита, е, че първата ми кола беше бойна колесница.
Грейс се усмихна.
— Е, по тези улици не водим война.
По лицето на Джулиън се изписа скептично изражение.
— Не съм толкова сигурен. Не забравяй, че съм гледал новините ви. — И като угаси двигателя, добави: — Мисля, че за известно време ще те оставя ти да шофираш.
— Така май ще е най-разумно. Точно сега не мога да си позволя нова кола.
Двамата слязоха, за да си разменят местата, ала докато се разминаваха покрай багажника, Джулиън я сграбчи и така я целуна, че на Грейс й се зави свят. Той улови ръцете й в своите и ги притисна към тесните си бедра, докато нежно хапеше устните й.
Мили Боже, колко лесно една жена можеше да свикне с това. Ама наистина! Най-сетне Джулиън се отдръпна от нея.
— Искаш ли да си отидем вкъщи и да опитам и други части от теб?
О, да, искаше и още как, ала точно затова не смееше. Всъщност, толкова бе възпламенена само от една-единствена целувка, че не бе в състояние да говори.
Замаяното й, жадно изражение накара Джулиън да се усмихне. Взираше се в устните му така, сякаш все още усещаше вкуса им и в този миг той я желаеше по-силно от каквото и да било в живота си. А най-много от всичко копнееше да свали ластика от косата й и да я остави да се разпилее по гърдите му.
Как му се искаше да са си вкъщи, където можеше да смъкне дрехите й и да се опие от сладостните й стонове на наслада, докато той…
— Колата — каза Грейс, примигвайки, сякаш се пробуждаше от някакъв сън. — Канехме се да се качим в колата.
Джулиън нежно я целуна по бузата.
След като и двамата се настаниха на местата си и затегнаха предпазните колани, Грейс му хвърли кос поглед.
— Знаеш ли, мисля, че в Ню Орлиънс има две неща, които все още не си опитал.
— Номер едно — все още не съм те…
— Ще престанеш ли!
Джулиън се прокашля.
— Добре, какъв е твоят списък.
— „Бърбън Стрийт“21 и съвременна музика. За едно от тях мога да се погрижа още сега — заяви Грейс и пусна радиото.
Засмя се, когато от него се разнесе „Hot-Blooded“22 на „Форинър“. Колко подходящо, като се имаше предвид нейният спътник.
Джулиън се заслуша, ала не изглеждаше особено впечатлен. Грейс смени станцията и той сбърчи чело.
— Какво направи?
— Превключих на друга станция. Просто трябва да натискаш ето тези копчета.
Джулиън се занимава с това в продължение на няколко минути, докато не попадна на станция, по която вървеше „Love Hurts“23 на „Назарет“.
— Музиката ви е интересна.
— Липсва ли ти музиката от твоето време?
— Тъй като съм слушал предимно барабани и бойни тръби, които ни водеха в битка — не, не ми липсва. Но това може да ми хареса.
— Кое по-точно? — подкачи го Грейс. — Музиката или това, че от любовта боли?
Шеговитото му изражение изведнъж се изпари.
— Тъй като никога не съм познал любовта, няма как да знам дали от нея боли или не. Но не мога да си представя как да те обичат би могло да е по-мъчително от това да не те обичат.
Сърцето на Грейс се сви при тези думи.
— Е — попита тя, за да смени темата, — какво смяташ да правиш, когато се върнеш у дома?
— Не знам.
— Сигурно ще сриташ задника на Сципий, нали?
Джулиън се засмя.
— Не бих имал нищо против.
— Защо? Какво ти е сторил?
— Изпречи ми се на пътя.
Хм, не това очакваше да чуе.
— Значи не обичаш никой да се изпречва на пътя ти, така ли?
— Защо, ти да не би да обичаш?