Тя върна куклата на мястото й и погледът й попадна върху стъклената витрина, където бяха изложени различни амулети и украшения. В средата на витрината имаше гердан от изкусно преплетени черни, сини и тъмнозелени нишки.
— Носи късмет на притежателя си — каза продавачката, забелязала интереса на Грейс. — Искате ли да я разгледате отблизо?
Грейс кимна.
— Действа ли наистина?
— О, да, мотивът на плетката представлява могъща магия.
Грейс не бе съвсем сигурна дали да вярва, но пък от друга страна, само допреди седмица за нищо на света не би повярвала, че две подпийнали жени могат да призоват за живот македонски пълководец, затворен в страниците на омагьосана книга. Тя плати и се обърна към Джулиън.
— Наведи се.
По лицето му се изписа скептично изражение.
— Хайде де — подкачи го Грейс. — Направи го заради мен.
Продавачката се засмя, когато Грейс закопча огърлицата около врата му.
— На туй момче не му трябва никакъв талисман за късмет, chere24, ами магия, та да отклони вниманието на всички жени, дето му зяпат дупето, когато се наведе.
Грейс погледна покрай Джулиън и видя, че три жени зад него наистина се бяха зазяпали в задника му. За първи път усети, че я пронизва ревност. Тя обаче се изпари миг по-късно, когато Джулиън нежно я целуна по бузата, преди да се изправи. С дяволито пламъче в очите, той обви ръка около раменете й. Докато минаваха покрай трите жени, Грейс не можа да устои на обзелия я пакостлив импулс. Тя спря и се обърна към тях:
— Между другото, гол изглежда още по-добре.
— А ти със сигурност го знаеш от първа ръка, сладката ми — обади се Джулиън и си сложи тъмните очила, след което отново я прегърна през раменете.
Грейс обви ръка около кръста му и бръкна в задния му джоб, а той я притисна към себе си.
— Знаеш ли — прошепна Джулиън. — Изобщо няма да ти се разсърдя, ако бръкнеш малко по-навътре в джоба ми.
Грейс го стисна закачливо, ала остави ръката си там, където беше. Завистливите погледи на жените ги последваха дори когато двамата излязоха на улицата.
За вечеря Грейс заведе Джулиън в известен ресторант за морска храна. Побиха я тръпки, когато им донесоха стридите, които Джулиън бе поръчал, и ги сложиха на масата.
— Гадост — каза тя, когато Джулиън си взе една.
Засегнат, той се намръщи насреща й.
— Толкова са вкусни.
— Как ли пък не.
— Казваш го само защото не знаеш как да ги ядеш.
— Разбира се, че знам. Отваряш уста и изсипваш лигавото нещо в гърлото си.
Джулиън отпи голяма глътка бира.
— Това е един от начините да го направиш.
— Това е начинът, по който ти го направи току-що.
— Вярно, но какво ще кажеш да опитаме и другия начин?
Грейс нерешително прехапа устни. Нещо в държанието му й подсказваше, че може да се окаже ужасно опасно да приеме предизвикателството му.
— Не съм сигурна.
— Нали ми имаш доверие?
— Как ли пък не — подразни го тя.
Джулиън сви рамене и отпи още една глътка бира.
— Ти губиш.
— Добре де — предаде се Грейс, прекалено любопитна, за да продължи да се дърпа. — Но ако ми се догади, не забравяй, че те предупредих.
Джулиън придърпа стола й с крак, така че сега бедрата им бяха плътно притиснати, а после избърса ръце в дънките си и взе най-малката стрида.
— Така — промълви той в ухото й, обвивайки ръка около раменете й. — Наклони глава назад.
Грейс се подчини и когато той помилва шията й с пръсти, тя преглътна, поразена от нежността на допира му. Поразена от това колко прекрасно бе да го усеща до себе си.
— Отвори уста — прошепна той и зарови нос във врата й.
Тя се подчини, Джулиън наклони стридата на една страна и я изля в устата й. В мига, в който стридата се плъзна в гърлото й, Джулиън прокара език нагоре по шията й.
Грейс цялата потрепери от непознатите усещания. Гърдите й се напрегнаха, по гръбнака й пробягаха безброй тръпки. Беше невероятно! И за първи път вкусът на стридите изобщо не й се стори неприятен.
Внезапно си припомни къде се намират и лицето й пламна. Отвори очи и изпита истинска благодарност, че ги бяха настанили в един тъмен ъгъл.
— Хареса ли ти? — игриво я попита Джулиън.
Грейс не можа да потисне усмивката си.
— Ти си непоправим.
— Старая се.