Селена сложи ръце на хълбоците си и я изгледа свирепо.
— Джулиън Македонски.
— О, извинявай! — Грейс отново притисна книгата до гърдите си и затвори очи. — Ела и облекчи копнеещите ми слабини, о, велики Джулиън Македонски, Джулиън Македонски, Джулиън Македонски.
Тя отвори очи и погледна Селена.
— Знаеш ли, никак не е лесно да го кажеш три пъти едно след друго.
Само че Селена не й обръщаше никакво внимание, а се оглеждаше на всички страни в очакване да види красив гръцки странник.
Грейс извъртя очи в същия миг, в който през градината повя слаб ветрец и донесе далечно ухание на сандалово дърво. Тя вдъхна дълбоко приятната миризма, която се задържа във въздуха само за миг, преди да изчезне и да отстъпи място на типичния за Ню Орлиънс задух през август.
Изведнъж откъм задния двор долетя слаб звук. Някакво шумолене в шубраците.
Грейс повдигна вежди и погледна към помръдващите храсти.
— О, Господи! — ахна тя, поддавайки се на внезапно обзелия я пакостлив импулс, и махна към задния двор. — Селена, виж там!
Селена рязко се обърна при нейния развълнуван жест. Един висок храсталак се поклащаше, сякаш някой се криеше зад него.
— Джулиън? — повика го Селена.
Клоните се размърдаха. Внезапно тишината бе раздрана от съскане и пронизително мяукане, и миг по-късно две котки профучаха през задния двор.
— Виж, Лейни, господин Котаран е дошъл да ме избави от моето въздържание.
При тези думи Грейс улови книгата с една ръка, а другата вдигна към челото си, сякаш всеки миг щеше да припадне.
— Помогни ми, о, Повелителко на луната! Какво да правя с ухажването на толкова нежелан поклонник! Помогни ми бързо, преди алергията ми да ме погуби.
— Дай ми книгата! — сопна се Селена и издърпа томчето от ръцете й, след което се запъти към къщата, прелиствайки страниците. — По дяволите, къде сбърках?
Грейс отвори стъклената врата, за да я пусне в хладната къща.
— Никъде не си сбъркала, миличка. Това беше просто един фарс. Колко пъти трябва да ти обяснявам, че всички тези глупости излизат изпод ръката на някое дребно старче, което си ги измисля, затворено в някоя задна стаичка незнайно къде. Бас държа, че в момента си умира от смях, задето бяхме толкова глупави, че…
— Може би трябваше да направим още нещо. Обзалагам се, че има нещо в първите абзаци, които не мога да разчета. Това трябва да е.
Грейс заключи плъзгащата се врата, молейки се да успее да запази търпение.
„А после аз съм била упорита!“
Телефонът иззвъня и Грейс вдигна. Беше Бил и искаше да говори със Селена.
— За теб е.
Грейс й подаде слушалката и Селена я взе от ръката й.
— Да?
Последва няколкоминутна пауза, през която от другата страна долиташе развълнуваният глас на Бил. От внезапната бледност, разляла се по лицето на приятелката й, Грейс разбра, че нещо се е случило.
— Добре, добре. Веднага се прибирам. Сигурен ли си, че си добре? Окей. Обичам те. Още сега тръгвам. Не се опитвай да правиш нищо, докато не си дойда.
Грейс усети ужасното жегване на страха и стомахът й се сви. За кой ли път си припомняше полицая, застанал на прага на стаята й в общежитието и чу безстрастния му глас: „Със съжаление трябва да ви съобщя, че…“
— Какво има? — попита тя.
— Бил паднал, докато играели баскетбол и си счупил ръката.
Грейс въздъхна облекчено. Слава Богу, не беше автомобилна злополука!
— Той добре ли е?
— Така каза. Приятелите му го завели в поликлиниката, за да му направят рентгенова снимка, преди да го откарат вкъщи. Каза ми да не се тревожа, но мисля, че е най-добре да се прибирам.
— Искаш ли да те закарам?
Селена поклати глава.
— Не. За разлика от мен, ти малко попрекали с виното. Освен това съм сигурна, че не е нищо сериозно. Нали си ме знаеш как все се тревожа за какво ли не. Остани и си догледай филма. Ще ти се обадя утре сутринта.
— Добре. Звънни, да ми кажеш как е Бил.
Селена взе чантата си и извади ключовете на колата. Докато излизаше, поспря на прага и подаде книгата на приятелката си.
— Какво пък! Задръж я. Ако не друго, поне през следващите няколко дни ще можеш добре да се посмееш всеки път, щом си спомниш каква съм глупачка.
— Не си глупачка. Просто си ексцентрична.
— Така са казвали и за Мери Тод Линкълн7. Докато не я хвърлили в лудницата.
Грейс се разсмя и като взе томчето от ръцете й, загледа как Селена отива до колата си.
7
Мери Тод Линкълн — съпруга и вдовица на американския президент Ейбрахам Линкълн; известно време е била затворена в психиатрична клиника. — Б.пр.