Моливът падна от смутените пръсти на Сара и тя се наведе под масата да го вземе. Сърцето й биеше учестено. Едно бе да слушаш разговор за човек, когато се намираш далеч от него, ала как би могла да погледне мистър Крейвън отново в очите? Огорчена и очарована едновременно, тя изпълзя изпод масата с молива.
— Да не повярваш! — възкликна една от жените. — И какво са правили?
— Лейди Феърфърст й е ударила едно царско текме. Мистър Крейвън само се изсмял и й заповядал да затвори вратата.
Проститутките несдържано се разкикотиха.
— Нещо повече — нажежи градуса Табита, — винаги можеш да познаеш какво крие мъжът в гащите си по големината на носа му — а на мистър Крейвън е доста дългичък.
— Работата не е в носа — бурно запротестира Вайълет, — а в размера на стъпалото.
С изключение на Сара всички се кикотеха. Насред веселието Табита се облегна на ръка и се зазяпа в Сара, сякаш внезапно й бе хрумнала някаква мисъл.
— Имам един план, мис Филдинг — защо не доведете Матилда утре да се срещне с мистър Крейвън? Ще бъдат превъзходна двойка.
Другите жени запригласяха единодушно в хор.
— О, тя ще разтопи леденото му сърце!
— Да, да, наистина!
— Ще завърти мистър Крейвън на малкото си пръстче!
Дори мосю Лабарж, подслушващ разговора, се намеси импулсивно.
— За la belle Матилда ще направя най-хубавото gateau3, толкова крехко, че ще се разтопи във въздуха!
Сара се усмихна извинително и безпомощно вдигна рамене.
— Боя се, че няма да е възможно. Матилда не съществува. Тя е… само героиня на роман.
На масата се възцари внезапно мълчание. Всички бяха вперили в нея озадачен поглед. Дори кухненският прислужник бе престанал да нарежда съдовете.
Сара се опита да обясни.
— Виждате ли, създадох образа на Матилда в резултат на проучвания и разговори. Тя всъщност наистина е изградена от характерите на многото жени, с които се запознах, когато…
— Научих, че наскоро Матилда постъпила в манастир — намеси се Вайълет и Табита кимна в знак на съгласие.
— Не, станала е богат покровител. Открива кредит в най-богатите магазини, даже при мадам Ла Фльор.
— С какво беше облечена? — запита, зинала любопитно, една от жените.
Табита продължи да описва пищната й рокля заедно с лакея, следващ я по петите. Докато оживеният разговор продължаваше да жужи, Сара се замисли върху онова, което бе споменала Табита за мистър Крейвън и за любовната му връзка с лейди Феърфърст. Гадаеше дали отношенията му към жените бяха продиктувани от любов. Той бе мъж със сложен характер, движещ се по острия ръб на почтеността. Несъмнено задоволяваше чувството си за справедливост, осъществявайки връзки със съпругите на аристократите, които тайно го презираха за плебейската му кръв. Навярно му бе трудно да потиска подигравателната си усмивка при мисълта за нощните си похождения, за наследството, изкусно задигано от младите лордове, които се считаха за безкрайно по-високостоящи в обществото от него. Странен свят бе създал за себе си. Можеше да прекарва времето си с нощните пазачи, сводниците и уличните гавроши, които понякога бяха клиенти на неговия клуб, както и с членовете на висшето общество. Невъзможно бе да го помести в каквато и да било категория. Сара си напрягаше ума да го проумее, разумът й бе изпълнен с безбройни въпроси за това какво представлява този загадъчен мъж.
Сара се спря над фразата си, за да си вземе късче от чинията със сладкиши, която й бе, изпратил мосю Лабарж. Ефирните пластове от кейк и кафеен крем се топяха като масло в устата й. По полираната махагонена маса пред нея се посипа захар и тя бързо я забърса с ръкав. Бе в една от стаите на частните апартаменти на Крейвън и работеше на неговото масивно бюро. Великолепната мебел с безбройните си отделения с чекмеджета бе отрупана с интригуващи странни предмети, късове от струни, редки монети, зарове и карти за крибедж, бележки и рецепти. Изглежда Крейвън ритуално изпразваше джобовете си на работното си писалище. Тя не бе очаквала това от мъж, който управляваше живота си с такава педантична прецизност. Когато поглъщаше последното парче от кейка, няколко листа хартия, струпани в края на бюрото, привлякоха любопитството й. Заинтригувана, тя се пресегна и грабна сгънатите бележки. Внезапно се спря и мислено се укори за взлома върху неприкосновения периметър на мистър Крейвън.
Тя отново се надвеси над тетрадката, като внимателно потапяше писалката си с дръжка от слонова кост в мастилницата. Ала не съумя да се съсредоточи. Лениво гадаеше какви ли тайни можеха да крият тези бележки. Блъсна писалката настрани и жадно се вгледа в тях, докато съзнателността й нетърпеливо водеше борба с любопитството. За нещастие последното взе връх. Тя бързо грабна бележките от мястото им.