Настаниха се заедно в каретата на Рейфорд. Сара се вглеждаше иззад дантелената завеса през прозореца, наблюдавайки потока от хора, който се тълпеше по стъпалата на клуба. Жените бяха нагиздени в пищни рокли и носеха маски, украсени с пера, панделки и скъпоценни камъни. Техните придружители бяха в официално бално вечерно облекло и прости маски, подобаващи за увеселение на висшето общество. Прозорците искряха от ярко запалена светлина, сладникавите оглушителни арпежи на оркестровата музика се примесваха с хладния сумрак на вечерта.
Лили съзерцаваше шествието и облизваше устни, наслаждавайки се на аромата на брендито.
— Необходимо е да изчакаме още няколко минути. Не бива да се появяваме толкова рано.
Сара се загърна с наетата пелерина.
— Съпругът ми навярно се чуди къде съм — изчурулика непринудено Лили.
— Какво ще му обясните?
— Още не зная. Трябва да измисля нещо, близко до истината — Лили ведро се засмя. — Алекс винаги може да надуши кога го лъжа право в очите — Сара се усмихна. Лили Рейфорд изпитваше удоволствие не само да разправя за бурното си минало, ала свободно изразяваше мнението си за всекиго и всичко. Проявяваше удивително лоялно отношение към мъжете. — Толкова е лесно да се справяш с тях, напълно предсказуеми са. Ако нещо лесно им се поднася, стават напълно безразлични към него. Ала ако им се отказва, започват неистово да го желаят.
Разсъждавайки върху тази мъдрост на Лили, в ума на Сара се мярна, че може би е била права за въздържанието. Пери Кингсууд бе уверен винаги, че щом й предложи нещо, Сара незабавно ще го приеме. Навярно, ако не бе толкова сигурен в нея, нямаше да се наложи да изчакат цели четири години, за да се решат накрая да обявят официално годежа си. Когато се завърна в Грийнууд Корнърз, помисли си Сара, ще бъда изцяло нова жена. Щеше да бъде по-самоуверена и независима, като Лили Рейфорд. А и Пери щеше лудо да се влюби в нея.
Доволна от тази мисъл, Сара се подкрепи с една глътка бренди.
— По-добре е да внимаваш с това — посъветва я Лили.
— Ободряващо е.
— Ала е много силно. А сега… време е да наденете маската. Не бъдете толкова нервна.
— Прекрасна маска — заяви Сара, като си играеше с тесните черни копринени панделки, преди да ги завърже. Моник изкусно бе измайсторила маската от черна коприна и дантела, обсипани с блестящи сини сапфири, идеално подхождащи на роклята. — Изобщо не съм нервна — това бе самата истина. Сара се чувстваше така, сякаш някаква безразсъдна непозната бе заместила обичайната й предпазлива същност. Роклята с цвят на нежна вечерна дрезгавина бе прилепнала толкова плътно към фигурата й, че гърдите й сякаш щяха да изскочат всеки миг от силно изрязаното деколте. Широк пояс от сатен, пристегнат със златна катарама, подчертаваше изящната й тънка, елегантна талия. Маската прикриваше горната част на лицето й, ала откриваше устните, които — по настояване на Моник и Лили — бяха подчертани с най-бледия нюанс на червеното. Косата й беше прибрана майсторски нагоре в кок от разпилени къдрици, като няколко кичура се спускаха изкусително около бузите и врата й. Гърдите и шията й бяха напръскани с парфюм, който й напомняше за мириса на рози, примесен с дъха на горска свежест.
— Постигнах триумф — гордо бе заявила Моник, наслаждавайки се на преображението. — Красиво, светско, при все това свежо и младежко… О, cherie, какъв успех ще пожънете тази вечер!
— Изумително — бе възкликнала и Лили, сияеща. — Какво вълнение ще предизвика. Вие несъмнено ще научите всички клюки утре сутринта, Моник.
— Bien sure7, всички ще се притекат да запитат коя е тя, кудкудякайки като завистливи кокошки!
След като двете взаимно си бяха разменили поздрави, Сара бе примряла пред непознатото за нея отражение в огледалото, сърцето й невярващо, развълнувано туптеше. Образът бе на зряла, опитна жена, добре запозната с изкуството на прелъстяването: „Не съм никакво мишле тази вечер, бе прошепнала тя със смаяна усмивка. Никога няма да ме познаете, мистър Крейвън.“
При звука на загрижения глас на Лили Сара се възвърна към настоящето.