— По-тихо, дяволите да те вземат.
Сара не можеше да повярва на невероятния си късмет.
— Ама че съвпадение, мистър Крейвън. Случи се така, че съм в процес на издирване на материал за роман относно хазарта. Ето защо съм тук по това време на нощта. Грийнууд Корнърз е доста спокойно селце, следователно сметнах за необходимо да пристигна в Лондон. Книгата ми е белетристика, която включва множество описания на хора и места, значими за хазартната култура…
— Майко мила — изръмжа той. — Ще имаш всичко, квото искаш — цяло шибано богатство, ако държиш устата си затворена, докато се доберем дотам.
— Сър — Сара го дръпна от малка купчина чакъл, върху която щеше да стъпи. Знаейки, че силно го боли, тя не се засягаше от грубостта му. Ръката му, обвила рамото й, трепереше. — Почти излязохме от бордеите, мистър Крейвън. Скоро ще се почувствате по-добре.
Главата на Дерек се люшкаше, той се мъчеше да запази равновесие. Ударът в челото изглежда бе помътил разума му. Затягайки хватката около дребното телце до него, той нагаждаше стъпките си към нейните. Наведе се по-ниско над Сара, докато платът на качулката й не докосна ухото му. Обхвана го някакво тъпо изумление. Той слепешком следваше приказливата дребна непозната и се молеше на бога тя да го води в правилната посока. Никога не се бе уповавал по-горещо.
Тя го питаше нещо. Той се мъчеше да се концентрира върху думите й…
— Трябва ли да се изкачим по главното стълбище или има някакъв друг вход…
— Утук.
— Майчице. Каква огромна сграда.
Сара огледа клуба със страхопочитание. Фасадата на масивното здание бе украсена с осем колони в коринтски стил и седем фронтона, фланкирана от две крила. Цялата бе опасана от мраморна балюстрада. Сара би искала да изкачи фронталните стъпала и да зърне прочутото входно фоайе, отрупано със стъклописи, канделабри и синьо кадифе. Ала, разбира се, мистър Крейвън не би пожелал да се покаже в този вид пред членовете на клуба. След като го поведе към страничната постройка, те се спуснаха по едно късо стълбище, което водеше към тежка дървена врата.
Дерек сграбчи дръжката на бравата и блъсна вратата. Към тях светкавично се притече Джил, един от персонала му.
— Мистър Крейвън? — възкликна младият мъж, стрелкайки с поглед просмуканата с кръв кърпичка, притисната до лицето на Дерек и разтревожените очи на Сара. — Света Боже…
— Намери Уърти — заповяда Дерек и се упъти към малко, облицовано с дърво преддверие. Витата стълба водеше към личния му апартамент. Той грубо помоли Сара да го придружи.
Учудена, че той желае нейната помощ, Сара се поколеба. Тя хвърли поглед към младия чиновник, който вече се отдалечаваше от тях, изчезвайки надолу по широкия, застлан с килим коридор.
— Ела — с дрезгав глас произнесе Дерек, подканвайки я наново. — Да нямаш намерение да прекараме тук цялата нощ?
Тя незабавно пристъпи към него и той положи тежката си ръка върху раменете й. Заедно започнаха да катерят стъпалата.
— Кой е Уърти? — запита тя и обгърна с ръка твърдата му талия, за да му помогне да запази равновесие.
— Фактотум2 — ребрата на Дерек сякаш щяха да прорежат гръдния му кош като притъпени ножове. Лицето му пламтеше в огнена треска. Той се чу да говори, отхвърлил всичките години на обучение, разкривайки силния си акцент кокни.
— Уърти… пра’и ’сичко… помага ми да управлявам клуба. Доверявам му… ж’вота си — той се препъна на площадката и издаде хленчещо проклятие.
Тя стегна ръката си около кръста му.
— Почакайте. Ако паднете, няма да мога да ви удържа. Трябва да изчакаме някой по-силен да ни помогне.
— Ти си достатъчно яка — той запълзя към следващата площадка с ръка, обгръщаща раменете й.
— Мистър Крейвън — запротестира Сара.
Те изкачиха тромаво още две площадки. Тя се зае да го окуражава, дърдорейки му всичко, което й идваше наум, за да го накара да се движи.
— Почти пристигнахме… Хайде, достатъчно сте упорит, за да се изкачите още малко… Стъпете на крака си…
Тя дишаше тежко от изтощение, щом изкатериха последното стъпало и се приближиха към вратата на частния му апартамент. Прекосиха коридора и се озоваха в дневната, декорирана с арки от тъмновиолетово кадифе и богат брокат. Изуменият й поглед се втренчи в щампованите със злато и кожи по стените, кралския парад на френски прозорци и прекрасния пейзаж на града отвън. Следвайки указанията на мистър Крейвън, издадени със смотолевен тон, тя му помогна да се добере до спалнята. Стаята бе тапицирана със зелена дамаска и сложно изработени огледала. В нея беше най-широкото легло, което бе виждала през живота си. Бузите й силно поруменяха, тъй като никога не бе стъпвала в мъжка спалня преди. Смущението й бързо премина, когато той пропълзя на леглото с ботушите и връхните си дрехи. Просна се по гръб с дълбока въздишка, след което се успокои. Ръката му, притискаща гръдния му кош, се отпусна.