— Но, мистър Крейвън — запротестира Уърти — никой не е и подозирал, че тя ще се държи толкова безразсъдно.
— Дяволите да те вземат, че не си подозирал — издевателстваше над него Дерек. — Та това бе изписано на физиономията й още първия ден, когато цъфна тук. Просто я сърбеше под полите да се насади в подобна каша! И ти се втурна да й помагаш, нали?
— Мистър Крейвън…
— Достатъчно! — пресече го Дерек. — Отивам да я търся. А ти се моли на Бога да не й се е случило нещо… инак ще те пратя в ада.
Докато екипажът се движеше из града, Сара внимателно се вслушваше в хвалбите на Дженър по адрес на борбата му за оцеляване, за бившите му победи и поражения, за нараняванията, които едва не му коствали живота. За разлика от Дерек Иво Дженър бе недодялан човек, който със сигурност знаеше към коя среда принадлежи. Хранеше предпочитания към света, от който бе произлязъл. За него нямаше значение дали парите извират от изисканите копринени кесии или от мръсните джобове. Открито се подиграваше на претенциите за изисканост на Дерек Крейвън…
— Да ми бръщолеви с тия помпозни купешки думи и да се преструва, че е роден джентълмен… И около него всичко да е чистичко, баровско и наконтено… Ще ми се разкарва из модния си клуб, кат’ че слънцето изгрява от златния му дирник!
— Завиждате му — сряза го с усмивка Сара.
— Да му завиждам? — лицето му се изкриви от отвращение. — Не мога да завиждам на човек, който с единия си крак е в Мейфеър, а с другия — в Ийст енд. Нищожна бълха! Проклетият глупак сам не знае какво представлява и за кво се е пръкнал на тоя свят.
— Значи вие смятате, че той не бива да общува с по-издигнатите в обществото от него? Бих нарекла думите ви извратен снобизъм, мистър Дженър.
— Наричайте ги, както си искате — отвърна той с кисела гримаса.
О, той наистина му завиждаше. Сега Сара проумяваше горчивото съперничество между двамата мъже. Дженър олицетворяваше всичко онова, от което Крейвън се опитваше да избяга. Навярно всеки път, когато Крейвън спреше поглед на него, съзираше карикатурното подобие на миналото си. А Дженър бе очевидно раздразнен от начина, по който Крейвън се бе превърнал от уличен хлапак в богат и преуспяващ мъж.
— Ако сте толкова безразличен към мистър Крейвън и успехите му, тогава защо… — подзе Сара, ала думите й замряха с рязкото заковаване на каретата. Разтвори от почуда уста, щом до слуха й достигна какофония от звуци — разярени викове, отчаяни писъци, трясъци от чупене на стъкла…
— Какво става?!
Дженър дръпна завесата на каретата и се взря в стълпотворението навън. Нададе слисан вик. Сара се сви боязливо в крайчеца на седалката.
— Това е тълпата! — изрева Дженър. Отвори вратичката на каретата, за да нареди нещо на кочияша с брашнено бяло лице и лакея, чинно застанал встрани.
— На колко улици са се насъбрали? — запита той. След още няколко думи Сара дочу: — Опитай се да ги заобиколиш тогава.
Вратичката се захлопна и каретата отново потегли с рязък завой. Сърцето на Сара биеше лудо до пръсване от страх. Няколко камъка полетяха към екипажа и тя подскокна на седалката от ужас.
— Но какво става?
Дженър продължаваше да се взира възхитен през прозорчето, ухилен до уши при вида на касапницата, която ги заобикаляше.
— Страхотни юначаги, няма що. Предвождал съм ги не един или два пъти през живота си. Говори ли ти нещо името Ред Джак8? Нищо ли не ти проблясва в паметта?
Сара кимна. Ред Джак бе разбойник, спечелил си скандална слава, както и прозвището си, плячкосвайки и отнемайки живота най-малко на десетина души по пренаселения път от Лондон до Марлборо. — Чувала съм за него. Бил е арестуван в Нюгейт и осъден на смърт.
Дженър избухна в лаещ смях.
— Вече не. Хвърлил е топа завчера — уловил е палача за носа. Не мога да се закълна, че виня тези говеда за това, че са вдигнали бунт.
— И мислите, че са се разгневили заради това, че се е самоубил? Какво ги интересува, след като вече е мъртъв.
— Ами щото бесенето е весело зрелище. Даже дъртофелниците и малките дечица се стичат, за да позяпат как живият труп полюшва крака. Гледката е вълнуваща. Искало им се е да се насладят на вкуса на кръвта — той сви рамене и се зазяпа в бунтовниците със симпатия. — Ще го изровят тая вечер, за да му разкъсат червата. Бас държа, че хубавичко ще се позабавляват.
— З-забавление ли е публично да отрежеш члена на един труп? — при тази мисъл на Сара й прилоша и тя се взря ужасена в Дженър. Ала не изпитваше към него отвращение. Иво Дженър непринудено се наслаждаваше на разбеснялата се, опиянена тълпа, заета с грабене, трошене на прозорци и палежи. Няколко триумфиращи удара накараха каретата да се люшне и да подскочи. Тя със стон задра по паважа и се закова на място. Дженър дръпна повторно пердето и Сара с ужас зърна хищно протегнати към тях ръце и безобразни лица, прилепени към стъклото на прозорчето.