— Кочияшът е духнал нанякъде — констатира Дженър. — Чудя се кога ли ще му видят сметката.
— О, Божичко! — Сара се сви ужасена в ъгъла, взирайки се с обезумял поглед в Дженър. — Ще ни разкъсат на парченца!
— Не се тревожи. Намираш се в безопасност, след като има кой да се грижи за теб — той сви тежките си юмруци, сякаш бяха опасно оръжие.
Покривът на каретата се затресе и хлътна навътре, щом неколцина от тълпата се покатериха върху него. Сара лудо се загърчи, трескаво търсейки начин да се защити. Един бог знае къде се бе дянала чантичката й. Бе напълно беззащитна без пистолета си. Вратичката се разби с трясък, подобен на гръмотевица и Сара изпищя при вида на кошмарната гледка — десетки ръце, хищно протегнати към нея.
Дженър енергично се втурна през отвора, като повали на земята трима мъже. Сара лудо изскочи от каретата след него. Пресегна се към сакото му, улови дебелата вълнена тъкан и се заклатушка с приведена глава след него. Заскърца със зъби, яростно блъскана и ръгана с лакти от тълпата. Като по чудо двамата невредимо си пробиха път през нея. Сара сграбчи мускулестата ръка на партньора си.
— Мистър Дженър — замоли се тя — изведете ме оттук.
Той се разсмя, очите му екзалтирано блестяха.
— Нямате вкус към малките шумотевици, а?
Сара извърна поглед към отдалечената от тях карета, прекатурена и превърната вече в трески.
— Конете! — разтревожено извика тя, уплашена за безопасността на животните. Бунтовниците бяха разпрегнали впряга и го отвеждаха нанякъде.
Развеселеното изражение на Дженър с един замах бе изтрито.
— Конете ми! Платил съм царска цена за тях! — той безцеремонно заряза Сара и се впусна подир крадците. — Спрете, мръсна паплач, негодници, те са мои!
— Мистър Дженър — умолително се провикна след него тя, ала повикът й остана без отговор.
Очевидно трябваше да се отбранява сама. Тя боязливо си проправи път сред улицата, гъмжаща от крадци, натоварени с плячкосани стоки. Една бутилка профуча край лицето й и се разби с трясък по паважа наблизо. Сара потрепери и се запромъква предпазливо към здрача на ъглите. Напразно се оглеждаше с надежда за стража или за някой полицейски пазител на реда. Пожарите хвърляха пурпурночервени отблясъци над порутените сгради. Не знаеше в каква посока се движи, само се надяваше пътят да не я отведе до свърталището на крадците. Профуча ужасена покрай магазин за напитки и мръсен, вонящ изкоп. Тълпата се люшкаше от една улица към друга, ревяща, надаваща кръвожадни викове, из въздуха хвърчаха камъни и тояги. Сара нахлупи ниско качулката на пелерината си и заобиколи няколко дървени стълба, стърчащи от разбития паваж. Целият главозамайващ огън на виното, което бе изпила, се бе изпарил. Ужасена, тя бе изтрезняла като от алармен сигнал.
— По дяволите — кълнеше тя под нос при всяка своя крачка. — По дяволите, по дяволите, по дяволите…
— Ехо, Егадс, какво виждам тук?
Сара се закова ужасена на място при вида на широкоплещест мъжки силует, препречил й пътя. Бе облечен във фини, ала раздърпани и изпомачкани контешки дрехи. Точно типът на младите коцкари, които посещаваха клуба на Крейвън, падаха си лудо по кървавите „спортсменски игри“ в Ковънт Гардън и безпокояха проститутките по Странд. Те играеха комар, пиянстваха, разгулничеха и препускаха по „фусти“, за да прогонят скуката си. Разюздани и развратни, да… ала благородници по рождение. Сара изпита облекчение, надявайки се този мъж да бъде достатъчно отзивчив, за да я спаси.
— Сър…
Той я прекъсна с подвикване към невидимите си придружители.
— A moi9, скъпи приятели — елате да видите прекрасната курва, която намерих!
Сара мигом бе обкръжена от трима кикотещи се млади мъже, всички до един вонящи на алкохол. Те се скупчиха около нея, изяждайки я с поглед. Изпаднала в паника, Сара се обърна към първия от тях:
— Сър, изгубих пътя… Моля ви, отведете ме оттук на безопасно място или… поне стойте настрана и ми позволете да мина.