— Денят беше дълъг — съгласи се Декард.
— Иди да се наспиш.
Той я погледна малко объркано.
— Значи всичко свърши, така ли? — запита я, сякаш очакваше от нея отговора. Сякаш вече не вярваше на собствените си думи и се нуждаеше от нейната подкрепа, за да станат те реални.
— Да, всичко свърши — съгласи се тя.
— Боже, каква маратонска задача — каза Рик. — Достатъчно беше само да се забъркам и после не можех да се спра, докато не се справих със семейство Бети. А след това изведнъж се оказа, че повече няма какво да правя. И тогава… — той се поколеба очевидно изненадан от това, което предстоеше да каже. — Тогава дойде най-лошото. След като свърших. След като приключих не можех да се спра, защото ако бях спрял, от мен нямаше да остане нищо. Права беше тази сутрин като каза, че аз съм само едно мръсно ченге, с мръсни ръце.
— Не, сега не мисля така — увери го тя. — Ужасно се радвам че отново се върна у дома — тя нежно го целуна и лицето му се разведри почти толкова, колкото преди да научи, че жабата е електрическа.
— Как мислиш, дали днес извърших зло? — запита я Рик.
— Не.
— Мерсер каза, че онова, което ще сторя е зло, но въпреки това трябва да го направя. Много странно, нали? Понякога изглежда е по-добре да извършиш зло, отколкото да сториш добрина.
— Това е заради проклятието, което тегне върху ни — отвърна Айран. — И за което говореше Мерсер.
— Прахът? — запита той.
— Не — убийците, в чийто ръце е попаднал Мерсер, когато е бил на шестнадесет. Онези, които са му забранили да връща времето назад и заедно с него да обръща естествения ход на жизнения цикъл. И сега не му остава нищо друго освен да следва този цикъл право натам, накъдето води — към смъртта. Именно убийците хвърлят по него камъни и продължават да го преследват. А също и нас. Вероятно някой от тях ти е причинил раната на лицето?
— Да — прошепна той.
— Ще си лягаш ли? Искаш ли да наглася синтезатора на 670?
— Това пък какво предизвиква?
— Заслужен отдих.
Той се изправи с болезнено и объркано изражение, сякаш в продължение на дълги години лицето му е било бойно поле на изтощителни сражения. После бавно закрачи към спалнята.
— Съгласен съм — каза Рик. — Заслужен отдих.
Той се изтегна, а от косата и шлифера му се стичаха струйки прах по чаршафа.
Айран се досети, че няма да има нужда от синтезатора. Тя спусна щорите и стаята потъна в мрак.
На леглото, Рик вече беше заспал.
Айран постоя известно време край него, за да се убеди, че няма да се събуди отново, или да скочи в леглото с уплашено изражение, както бе правил не веднъж през нощта. След това се върна в кухнята и седна на масата.
В кутията до нея електрическата жаба внезапно се размърда и се блъсна в стената. Айран се зачуди с какво ли се „храни“. Може би с изкуствени мухи.
Тя разтвори указателя и потърси в раздела: „Резервни части за електрически животни“. След това набра номера и се обърна към появилата се на екрана продавачка:
— Бих искала да поръчам около килограм електрически мухи, които наистина летят и бръмчат.
— Имате електрическа костенурка ли, мадам?
— Жаба — поправи я Айран.
— В такъв случай, бих ви препоръчала смесен асортимент от изкуствени летящи и пълзящи насекоми, включително…
— Не, искам само мухи — прекъсна я Айран. — Ще можете ли да ги доставите направо у дома? Мъжът ми спи и бих искала да съм при него, когато се събуди.
— Препоръчвам освен това, — продължи жената отсреща, — да се снабдите с миниатюрен воден самоподдържащ се басейн за вашата жаба. Ако жабата е рогата, тогава по-добре ще е да закупите сух набор от пясък, разноцветни камъни и малко органични отпадъци. В случай, че искате да поддържате естествен и пълен хранителен цикъл ви съветвам да се обърнете към нашата служба по поддръжка, за да извършват периодична регулация на езиковия механизъм. При жабите това е жизнено необходимо.
— Добре — кимна Айран. — Искам животното да функционира идеално. Съпругът ми е много привързан към него.
Тя съобщи адреса и затвори.
Веднага се почувства по-добре и си приготви чаша черно, горещо кафе.