Междузвездните пространства и особено пространствата между «петната» на млечните пътища са именно такива.
Дори между звездите силата на тежестта е поне 100 000 000 пъти по-слаба от привличането на Земята на повърхността й. Това значи, че едно неподвижно тяло, поставено там, в продължение на едно денонощие ще получи скорост, равна на 9 милиметра в секунда.
След една година тази скорост ще бъде не по-голяма от скоростта, която човек получава на Земята, когато скача от височината на маса (5/6 от метъра).
Между петната на млечните пътища или на звездните купове привличането е 1000 пъти по-малко от предишното; оттук следва изводът, че в продължение на една година там човекът придобива скоростта, която получава, когато пада от незабележима за окото височина (1/1250 от милиметъра). Скоростта на звездите е толкова голяма (очерк 10) в сравнение с влиянието на привличането, че пътят им, макар и да не е праволинеен, е изкривен много леко. Може би звездите не са в състояние да излизат от родния им куп — от сферата на привличане на своя Млечен път, но не и от сферата на съседната звезда, като заемат средното между тях разстояние.
Макар и да има множество «двойни», дори «тройни» звезди («сложни звезди») или звезди, които се въртят една около друга, както Земята около Слънцето или както Луната около Земята, а също и звезди, които образуват системи, подобни на планетните, но само от самосветещи тела, все пак те са изключения, получили се благодарение на сравнително незначителното разстояние между такива звезди.
16. Привидно липсва тежест. Не е необходимо да отиваме много далеч, за да видим различни явления при липса на тежест.
Да си представим, че се намираме на някоя «мъничка» планета, въртяща се около Слънцето някъде между Марс и Юпитер, т.е. в пояса на астероидите или извън него, по-близо до Земята. Такива планети има, колкото щете; ако не ги виждаме с телескоп, то е само защото те са много малки. Около Слънцето в планетната система не се чувствува недостиг дори от планети — камъчета, зрънца и прашинки, които непрекъснато пресичат нашата атмосфера, като се нагряват чрез триене о въздуха и светят като звезди (аеролити или «падащи звезди»); понякога те достигат и твърдата повърхност на Земята, а ние ги събираме и запазваме в музеите.
И така ние сме на малка планета с диаметър няколко десетки метра; можем да пренебрегнем нейното привличане; в същност при диаметър например 6 сажена (12 метра) и при плътност, равна на средната плътност на Земята (5,5), планетата има на повърхността си привличане, 1 000 000 пъти по-малко от земното.
Пита се ще се промени ли нашето малко тегло на тази планета под влияние на слънчевото привличане?
Слънцето придава на планетата известно движение, но точно същото движение тя придава и на нашите тела; Слънцето изменя движението на планетата, но по същия начин измени и движението на нашите тела. И така, ако например не сме се докоснали до повърхността й преди действието на Слънцето, то и след действието му нито ще се приближим до планетата, нито ще се отдалечим от нея; а това показва, че нашето отношение към планетата не се изменя под влияние на странична сила на привличане, колкото и да има такива сили и накъдето и да привличат, при условие, че разстоянието между техните центрове и наблюдаваната група тела е голямо в сравнение с големината на самата група.
Ще разберете това, ако си спомните как едно и също водно течение отнася купчина трески, при това взаимното им разположение дълго време не се променя. Купчината трески сме ние с нашата планетка, а течението — привличането на Слънцето.
Значи привидна липса на тежест може да се срещне на всеки малък астероид, дори ако той е само няколко сажена. Но и големите маси, включително и произволно грамадните, с привличането си могат и да не оказват никакво влияние на други тела.
Така изчисленията показват, че кухата сфера не упражнява никакво механическо въздействие върху телата, разположени в нея или на вътрешната й повърхност. Ако нашата планета представлява празна стъклена сфера, в която има въздух и растения, които го пречистват, ние имаме прекрасна обстановка за извършване на всякакви опити. Наистина и самият въздух оказва притегляне, но то е сравнително незначително.
Нашата стъклена сфера прави оборот около Слънцето между орбитите на Марс и Юпитер. Не е ли малко далечко? Не можем ли на самата Земя или много близо до нея да си създадем условия, при които тежестта като че ли липсва? Да, можем; само малко да помълчим и да си представим, че по някакво чудо земната тежест е изчезнала… Да опишем какво тогава ще стане… Човекът така се е сродил със заобикалящата го обстановка, че не може да има по-подходящ начин за описване на явленията, ставащи без тежест; затова и ще се постараем да запазим цялата обстановка с малки изключения.