Всъщност през последните няколко дни, също като на меден месец, те нито веднъж не напуснаха вилата си. Слава богу, в Ла Саманя предлагаха и богат избор в менюто за обслужване по стаите — както за закуска, така и за обяд.
— Скъпа, какво предпочиташ за днес? „Дювал-Лерой“ или „Дом Периньон“? — провикна се Джордан от банята.
Решения, решения, винаги трябваше да се взимат решения…
— Оставям на теб да избереш, скъпи — отвърна Нора.
Джордан Моуч, магнат от Далас, влагащ милионите си в търговията с недвижима собственост, беше роден да взима решения. Най-много пари бе спечелил от забележителния курорт Скотсдейл в Аризона, спечелил си славата като Палм Бийч на Запада. Последното му решение засягаше по-сериозно личния му живот. Колко добър ход се бе оказало решението му да ангажира Нора Синклер за обзавеждането на новата му къща малко извън Остин, а после да я възнагради с една малка разходка до Карибите.
Той отново я повика от банята, но този път във връзка с обяда:
— Скъпа, не съзнаваш ли, че не си подходящо облечена?
— Просто се опитвам да постигна равномерен тен навсякъде по тялото си — отвърна лениво Нора. Тя чу как той се засмя в отговор. — Освен това тук е френската половина на острова, скъпи.
По-рано през същата седмица двамата с Джордан се разходиха покрай Гранд Кейс, над плажа на нудистите край Ориент Пойнт. Колкото до Нора, на нея нищо не й струваше да се съблече и да се чувства като у дома си. Но не и Джордан. Обаче нищо не можеше да се направи. Това бе един от местните обичаи, към който той нямаше намерение да се присъединява. Нора дори не се опита да го убеждава. Тя вече бе усвоила един ценен урок: много богатите мъже със задморски банкови сметки не обичаха да се събличат на публично място. Няма съмнение, че имаше нещо общо с усилията им да крият доходите си.
Нора се върна във вилата и се наметна с една от пухкавите бели роби, каквито изисканите хотели са длъжни да осигуряват на заможните си клиенти. Почувства приятния допир до кожата си. Върна се в леглото при Джордан и се сгуши до широката му гръд.
Но все пак оставаше още един проблем.
Не можеше да избие Джон ОʼХара от главата си. Уханието му, вкуса на кожата му, начина, по който той проникваше в мислите й — по-добре от всеки друг от останалите мъже, с които някога бе имала нещо общо.
А това я вбесяваше. Не искаше тези мисли, не искаше, когато бе в прегръдките на някой друг, Джордан Моуч или който и да е, да си мисли само за ОʼХара. Прекалено много болеше. Какво, по дяволите, не е наред с мен? Аз не съм от тези, които се влюбват!
— Слез на земята, Нора — сепна я гласът на Джордан.
Тя се стресна и побърза да се отърси от неприятните мисли.
— Съжалявам, скъпи — каза тя. — Само си мислех колко идеално е всичко около нас.
Той се усмихна.
— Още един ден в рая.
Тъкмо започнаха да се целуват, когато ги прекъсна почукване на вратата. Обядът бе пристигнал.
Джордан стана от леглото и отвори вратата.
— Благодаря — рече той, когато служителите от румсървиса вкараха голямата си количка за сервиране. Бяха облечени с обичайните маратонки и шорти, с ленени ризи и широкополи сламени шапки.
Внезапно шапките изпопадаха по пода.
— Здравей, Нора. Нали ти казах, че пак ще се срещнем — каза ОʼХара.
— Да не си посмял да разговаряш с нея! — извика Сюзън, измъкна своя пистолет и го насочи точно към Нора, излегнала се в леглото. — Свършено е с теб, кучко!
Тогава тя се обърна към Джордан Моуч:
— А вие… вие сте най-големият жив късметлия на този свят.
112.
Този следобед се оказа доста странен, тъй като се случи нещо неочаквано хубаво: аз разполагах със свободно време и възнамерявах да го прекарам със Сюзън. Мъдро решихме да посетим плажа на Ла Саманя, който ни привличаше със своите внушителни размери и приказната си ослепяваща белота. Нататък по брега имаше следи от някогашно корабокрушение.
— Сигурна ли си, че можем да се доверим на местните хора? — попитах Сюзън, когато ни заляха слънчевите лъчи.
— Ти се държиш, сякаш те са като полицаите от Кийстоун26 или нещо подобно — упрекна ме тя.
26
Предградие на Лос Анджелис, където в началото на века филмовият екип на Мак Сенет заснима първите комедии с полицаи. В някои от тях участва и младият Чарли Чаплин. — Б.пр.