По-точно: с цели две денонощия.
Нима срещата ще се провали?
Да не би да са възникнали някакви затруднения? Явно беше точно така.
Десет минути по-късно два автомобилни фара най-после обляха със светлините си отсрещната стена край рампата на съседното ниво на гаража. Появи се микробус — бял шевролет. Отстрани се виждаше емблемата на някаква компания за доставки на цветя. Цветя от Лусил.
О, стига — каза си Туриста. — Камион за доставки на цветя?
Микробусът плавно се приближи към мустанга и спря само на шест-седем метра от него. Двигателят престана да боботи и от кабината изскочи висок слаб мъж, облечен в сив костюм, бяла риза и вратовръзка. Непознатият закрачи към мустанга. Вътре в кабината като че ли остана още един, но лицето му не се различаваше добре в сянката.
Туриста също излезе от колата си и пресрещна високия слаб мъж по средата между двете возила.
— Закъсня — рече той.
— А ти имаш късмет, че си жив — отвърна свръзката.
— Нали знаеш, някои експерти твърдят, че за това се изисквали много умения.
— Давам ти пет точки за изстрела. Казаха ми, че си го улучил точно в зоната на стопроцентовата смърт.
— Е, не беше кой знае какво постижение. Косата на онзи приятел бе пооредяла на челото му. Лесна мишена. Момичето добре ли е?
— Още го преживява, но ще се оправи. Тя е професионалистка. Също като теб.
Слабият мъж бръкна в джоба на сакото си. Опасен жест, който често не води към нищо добро! Но ръката му изскочи навън само с пакет марлборо. Предложи цигара на Туриста.
— Не, благодаря. Отказах ги. По време на великите пости. По-точно преди петнадесет велики пости.
Мъжът запали цигарата си. После духна кибритената клечка.
— Какво се говори сред полицаите в Ню Йорк? — полюбопитства Туриста.
— Не кой знае какво. Да кажем, че се оправят с един конфликтен свидетел.
— Ти си изпратил някого на място, нали?
— По-точно двама. В показанията си твърдят, че си имал козя брадичка и белег на шията.
Туриста се усмихна и потри голата си брадичка.
— Това е много добре. А как мина с представителите на пресата?
— И с тях се разбрахме. Най-голямата загадка, по-важна от твоята самоличност, е съдържанието на куфара. Като стана дума за него…
— Той е в багажника.
Двамата се върнаха при мустанга. Туриста вдигна капака на багажника, извади куфара и го остави на асфалта. Другият мъж надникна вътре.
— Изкуши ли се да го отвориш? — попита той.
— Откъде знаеш, че не съм?
— Не си посмял.
— Да, но как можеш да си сигурен в това?
Мъжът издуха струя синкав тютюнев дим.
— Защото, ако го беше направил, сега ние двамата щяхме да водим съвсем друг разговор.
— Може ли да знам какво означава това?
— Естествено, че не. Ти не си в играта.
Туриста пропусна последното покрай ушите си.
— А сега какво?
— Сега изчезвай. Вече си получил друга задача, нали?
— Задача? Да, вече се занимавам с нещо интересно. Кой е в колата?
— Този път наистина се справи. Той ми каза да ти го предам. Но повече не се занимавай с тази работа.
— Аз наистина съм добър. Ето защо ме повикаха.
Двамата си стиснаха ръцете и Туриста проследи с поглед как слабият висок мъж отнесе куфара в микробуса и потегли. Туриста се запита дали те имат представа, че той вече е запознат със съдържанието на дискетата. Във всеки случай сега определено бе в играта. Макар че никак не му се искаше.
13.
Сутринта бе много натоварена за Нора. Първо трябваше да пазарува в най-натоварения час в „Сентимънтс“ на Източна шестдесет и първа, след което бе длъжна да свърши обещаното на един свой клиент в „Ей Би Си Карпит и Хоум“, близо до Юниън Скуеър. Следваше посещението в изложбената зала в сградата на „Д и Д“ и накрая идваше ред на ангажимента й в Девъншир, в английския градинарски магазин.
Трябваше да купи подбрани мебели за обзавеждането на дома на Констънс Макграт, една от първите й клиентки. Констънс — която не понасяше да я наричат съкратено Кони — наскоро се бе преместила от елегантния си апартамент с две спални в Ийст Сайд в още по-елегантен апартамент, също с две спални, в Сентръл Парк Уест. По-точно в сградата „Дакота“, където бяха снимали филма „Бебето на Розмари“11 и където бе убит Джон Ленън. Бивша театрална актриса, Констънс все още не бе изгубила усета си към драматичното. Тя обясни на Нора причината за преместването си в района около Сентръл Парк със следните думи: „Тъй като слънцето залязва на запад, затова избрах този апартамент“.