— Така е, само че има още нещо — добави старшата сестра. — Майка й въобще не може да я познае.
28.
— Здравей, мамо. Аз съм.
Нора прекоси малката стая и пое ръката на майка си. Леко я стисна, ала не последва ответна реакция. Не че я очакваше. Нора бе свикнала с това.
Оливия Синклер лежеше в леглото върху завивките. Беше се подпряла върху двете тънки възглавници. Повехнало лице и стъклен поглед. Жената бе на петдесет и седем, но изглеждаше на осемдесет.
— Добре ли се чувстваш? — Нора не я изпускаше от очи, докато майка й бавно се извърна към нея. — Това съм аз, Нора.
— Много си хубава.
— Благодаря. Направих си косата. Заради едно погребение.
— Знаеш, че много обичам да чета — рече Оливия.
— Да, мамо, знам. — Нора бръкна в торбата и извади последния роман на Джон Гришам. — Ето, виж, купих ти нова книга.
Тя я подаде на майка си, ала Оливия не я пое. Нора я остави на масичката до леглото и седна на най-близкия стол.
— Добре ли те хранят?
— Да.
— А какво имаше за закуска?
— Яйца и препечени филийки.
Нора се насили да се усмихне. Това бяха миговете, когато най-много страдаше, когато всичко изглеждаше, като че ли наистина общува с майка си. Ала не можеше да излъже себе си. Неизбежно, подвластна на някакъв инстинкт за самонаказание, тя подлагаше майка си на поредния тест, за да бъде съвсем сигурна.
— Знаеш ли кой е нашият президент?
— Да, разбира се. Джими Картър.14
Нора много добре знаеше, че няма абсолютно никакъв смисъл да я поправя. Вместо това започна да й разказва за работата си, като спомена някои от домовете, които напоследък бе обзавеждала. Например обновяването на интериорите на жилищата на приятелките й в Манхатън. Последваха новините за последните събития в тяхното ежедневие. Илейн здравата се трудела в своята правна кантора. Алисън все още била барометър по въпросите на модата в списание „W“.
— Те наистина са ми добри приятелки, мамо.
Чук, чук, чук — чу се от външната страна на вратата на стаята.
Вратата се отвори и Емили се появи с един поднос.
— Време е за лекарството ти, Оливия. — Старшата сестра се движеше плавно, почти като робот. Наля вода в стъклената чаша от гарафата на масичката до леглото.
— Ето, вземи го, Оливия.
Майката на Нора взе хапчето и го погълна, а сетне изпи водата без никакво забавяне.
— О, това ли е най-новият му роман? — попита Емили, когато погледът й попадна върху книгата, оставена от Нора на масичката.
— Току-що го издадоха — обясни Нора.
Майка й се усмихна.
— Нали знаете колко обичам да чета.
— Разбира се, че знаем — веднага се съгласи Емили.
Майката на Нора протегна ръка към книгата. Отвори наслуки на някаква страница в средата и започна да чете. От книгата, обърната наопаки.
Емили се извърна към Нора — толкова добра и толкова красива.
— О, между другото — започна Емили, преди да си тръгне, — хорът от местното училище ще изнесе концерт долу в столовата. Ще се съберат всички от това крило на клиниката. Ти си добре дошла при нас, Нора.
— Не, благодаря. Вече се каня да си тръгвам. Напоследък съм доста заета.
Емили напусна стаята и Нора веднага стана от стола. На тръгване се приведе над майка си и леко я целуна по челото:
— Обичам те — прошепна тя. — Така ми се иска да можеше да ме чуеш.
Оливия Синклер остана мълчалива. Само проследи с поглед дъщеря си, докато излиза през вратата.
След няколко минути, когато остана сама, Оливия смъкна обложката на новия роман, обърна я и отново я постави на мястото й. След което пак разтвори книгата, с обложката на корицата наопаки, но страниците вътре ги четеше съвсем нормално — от горе надолу.
29.
Току-що бях приключил с почистването на обективите на фотоапарата си — при това за трети път през последните двадесет минути.
Междувременно успях да преброя колко са шевовете по кожата около волана — точно триста и двадесет; сетне промених позицията на седалката си — по-скосена и с по-голям ъгъл за навеждане напред; а накрая от ръководството за поддръжка в жабката научих веднъж завинаги колко е оптималното налягане на гумите за модела БМВ 330i — 13,5 килограма на квадратен сантиметър за предните гуми и 15,75 за задните.