Преди болестта често се беше разхождал с приятеля си Павел Николаевич Шимес, физиотерапевт от санаториум в Судак, из добре поддържания парк, който някога бе принадлежал към вилата на Степанян, и двамата шепнешком обсъждаха великата история в оперативен моментен разрез.
В края на октомври петдесет и първа, в ранното утро в неделя, доктор Шимес пристигна от Судак с половин литър разреден спирт, което беше твърде странен дар предвид безалкохолните навици на доктора, и помоли Медея — за огромно изумление на Самуил — да ги остави насаме.
След което, потраквайки с не много добре натаманеното си чене — впрочем не беше му го правил Самуил — и барабанейки с пръсти по ръба на масата, каза, че това е краят. Оказа се, че предния ден в санаториума се провело партийно събрание, на което с провинциално умствено изоставане го обвинили в космополитизъм заради клетия душ на Шарко, който докторът от години пропагандирал наред с други физиотерапевтични методи, разработени изцяло от немски физиолози в края на миналия век.
— Онзи идиот, директорът на санаториума, мислел, че Шарко е украинец. Някой го просветил по въпроса29… Знаеш ли какво се сетих, Самуил: ами ако му представя справка? Пазя я вкъщи — зашепна Шимес.
— Каква справка? — учуди се Самуил. — Че Шарко е украинец?
— Че съм кръстен. Те мислят, че съм евреин, там е работата, но баща ми се е покръстил и е покръстил цялото семейство още през деветстотин и четвърта, преди погрома. Какво да правя? Какво да правя? — захлупи в длани плешивата си глава.
Все пак си беше истински евреин, защото православен в подобен миг нямаше да си позволи да забрави за донесената бутилка. Самуил се почеса по брадичката и отговори в обичайния с маниер:
— Запази си справката за погребението, та попове да ти попеят християнския кадиш30. Това не е изход. За руснаците все едно си оставаш евреин, а за евреите си по-лош от неверник. Колкото до Шарко, обясни им, че Шарко е откраднал изобретението си… От Боткин или Спасокукоцки… Най-добре — от академик Павлов. Какво ме гледаш? Напиши в манипулационната: „Душ на академик Павлов“ — и всички ще се успокоят. Хем и Павлов няма да ти се обиди, той умря още преди войната. — Самоня ехидно се усмихна. — Ако пък си толкова православен, може да му запалиш свещ в черквата, моята Медея ще те научи, тя знае как се прави…
Нещастникът Шимес му се обиди и си тръгна. Обаче поразмисли, все пак написа с големи червени букви „Душ на академик Павлов“ и го закачи. Но късно — уволниха го, а надписът остана на вратата още две и кусур години… Тогава, след като Шимес си тръгна, Самуил усети, че страхът постепенно се измества от съжаление, задето наоколо цари такава ужасна глупост… А може би болестта още тогава беше започнала тайно да разяжда здравото на вид тяло на Самуил?
… Топлото време се задържа необичайно дълго за тукашния край, чак до края на ноември. Затова пък още от началото на декември започнаха студени дъждове, които скоро преминаха в сняг, и морски бури. Макар морето да бе доста далече и много по-ниско, неговият рев стигаше до Посьолок и нощем се усилваше. Вятърът носеше маси явна и скрита вода и дебелата водна възглавница над земята беше толкова плътна, че човек не можеше да си представи как само на около пет километра над това студено желе блести неизтощимо, безмерно слънце.
Самуил престана да излиза навън. Медея отнесе плетеното му кресло в кухнята и я затвори със зимния катинар. Сега готвеше в къщата на котлона и палеше малката печка, иззидана една година преди преместването им тук от феодосийски майстор — татарите не зидаха печки в жилищата си, а и подовете им бяха пръстени. Направиха дюшемето на втората година след преместването.
Самуил я помоли да закачи в стаята му плътни пердета. Той не обичаше междинната здрачна светлина, дърпаше тъмносиньото перде и палеше настолната лампа. А когато спираха тока, което се случваше доста често, палеше старата акумулаторна миньорска лампа, която гореше с ярка белезникава светлина.
Сега прозорците оставаха затворени и Медея постоянно гореше ароматни масла с билки в светилничета самоделки, така че в къщата винаги се усещаше сладникав ориенталски мирис.
Самуил не четеше вестници, дори космополитите, издавяни от време на време във всевъзможни области на науката и културата, престанаха да го интересуват.
Беше стигнал вече до Книга Левит. По-безинтересна в сравнение с първите две книги от Петокнижието, тя е адресирана най-вече до свещениците и съдържа почти половината от общо шестстотин и тринайсетте забрани, на които се крепи еврейският живот.