Пол Стратърн
Медичите. Кръстниците на Ренесанса
Карта на ренесансова Флоренция
Козимо „Баща на отечеството“ — 1434–1464
Пиеро ди Козимо — 1464–1469
Лоренцо Великолепни — 1469–1492
Пиеро Младия — 1492–1494
Републиканско управление, вкл. и Савонарола — 1494–1512
Джовани (по-късно папа Лъв X) — 1512–1513
Джулиано, херцог на Немур — ……–1513
Лоренцо, херцог на Урбино — 1513–1519
Джулио (по-късно папа Климент VII) — 1519–1523
Иполито и Алесандро под настойничеството на кардинал Пасерини — 1523–1527
Републиканско управление, вкл. „Христовата република“ — 1527–1530
Алесандро — 1531–1537
Козимо 1 — 1537–1574
Франческо — 1574–1587
Фердинандо I — 1587–1609
Козимо II — 1609–1621
Фердинандо II — 1621–1670
Козимо III — 1670–1723
Джан Гастоне — 1723–1737
Карта на ренесансова Италия
Пролог
Зенитът
„От една страна, ако погледнем на принцовете от рода Медичи като на едно цяло, като на група, образът им ще предизвика благоговение и уважение, но от друга, ще изпитаме недоумение и ужас. Благоговението ще е предизвикано от щедростта им, от благодеянията им, от политиката и създадените от тях научни институции. Но ужасът и недоумението ще ни връхлетят, само като се заслушаме в неоспоримите и груби нарушения на добрия тон в личния им живот.“
Джон Бойл, граф на Корк и Оръри,
приятел на поета Алекзандър Поуп
и един от първите британци, живели във Флоренция през 1755 г.
Флоренция, 26 април 1478 година, неделя, над покривите на града се носи звънът на църковните камбани от кулите. Заобиколен от своите фаворити, Лоренцо Великолепни си проправя път през пъстрата тълпа към катедралата Санта Мария дел Фиоре.
Двадесет и девет годишният Лоренцо е глава на рода Медичи и под маската на републиканска демокрация с помощта на своите съюзници и на мощен политически апарат управлява делата на Флоренция. Именно тук, сред богатствата и изобилието на най-преуспяващия град в Италия, старият и обсебен от Бога свят на Средновековието бавно отстъпва пред новия и самоуверен хуманизъм. По това време банка „Медичи“ е най-успешната и уважавана финансова институция в Европа, с клонове и представители, пръснати из всички големи търговски центрове от Лондон до Венеция. Дори на съвсем скорошната загуба на управлението на папските финанси и отдаването им в ръцете на техните флорентински съперници, рода Паци, се гледа като на временно и дребно поражение. Печалбите от банка „Медичи“ превръщат Флоренция в едно от най-големите архитектурни и културни чудеса в Европа, защото родът има възможност да поръчва работи при творци като Донатело, Ботичели и Леонардо да Винчи. Но дори сред такива гении, не друг, а Лоренцо е човекът, с когото се отъждествява новият хуманизъм на Ренесанса. Неслучайно е известен сред хората като „il magnifico“. Той е принц на Флоренция, без да носи титла, а поддръжниците му искат да е кръстник на децата им. Лоренцо вижда своето управление като празненство — народът е ухажван с пиршества и карнавали. Изтънченият му вкус се проявява в поръчването на произведенията на изкуството, той разбира творците, които наема, насърчава ги да блеснат по свой собствен, характерен начин, а те на свой ред му отдават почит като на равен, когато става дума за изкуство. Самият Лоренцо е завършен музикант, атлет и фехтовач, познава подробно философията и е на път да се утвърди като един от най-изящните италиански поети на своето време.
„Лоренцо де Медичи“, XV или XVI в., вероятно по модел на Андреа Верокио и Орсино Бенинтенди, Национална галерия, Вашингтон
Но въпреки всичко се гордее, че е човек от народа — облеклото му е далеч по-скромно от това на мнозинството флорентински благородници. Ако махнем аурата, дължаща се на абсолютната му власт, Лоренцо всъщност е непривлекателен на външен вид — най-известният му портрет представлява оцветен глинен бюст, чийто предполагаем автор е Верокио. Там главата на рода е представен като намръщена фигура с изненадващо груби черти — има широкия нос на Медичите и издадена долна челюст, очи с надвиснали клепачи и широка, но лишена от чувственост уста с тънки устни. Зад тези застинали черти е трудно да се усети изключителният човек, въпреки че, несъмнено, когато личността му ги е оживявала, те са излъчвали онзи магнетизъм, който го е правел толкова привлекателен в сексуален аспект и който е предизвиквал искреното възхищение на философите, хората на изкуството и дори на народа.