По-застрашителното обаче е, че армията на Шарл VIII се състои от ветерани, калени в далеч по-кръвопролитните битки в Северна Европа, които са много различни от тактическите „маневри“, минаващи за битки в Италия и изпълнявани от италианското градско опълчение и техните наемници. Авангардът на френската армия е съставен от обучената Швейцарска гвардия, прочута с умението си да устоява и разбива всяка кавалерийска атака, а за италианските войски нападението на кавалерията обикновено означава край на битката, тъй като всички се пръскат, за да спасяват живота си. Френската армия е въоръжена и със забележителна огнева мощ под формата на подвижни оръдия, изстрелващи чугунени гюлета, а не каменни, които могат да разбият нападението на бойните карета от пехотинци, както и да нанесат повреди на градските стени.
Лодовико Сфорца приветства Шарл VIII в Милано, а после заминава за Павия, където е приет от законния владетел на Милано Джан Галеацо и съпругата му Исабела, която го моли да не напада баща ѝ, краля на Неапол Алфонсо II. Независимо от това Шарл VIII и голямата му армия продължават неумолимия си поход на юг. Лодовико Сфорца очевидно е обезпокоен от посещението на краля на Франция при Джан Галеацо и само след броени дни плъзва новината, че последният е починал от отравяне, а съпругата и четирите му деца са затворени от Лодовико, който вече официално се обявява за законен херцог на Милано. В същото време Алфонсо II се отправя в бърз марш на север, за да пресрещне нашествениците. Двете армии се сблъскват на брега край Рапало, на около четиристотин и пет километра на север от неаполитанската граница. Разгромът е пълен и Алфонсо II бяга обратно към Неапол с остатъка от своята армия. Войските на Шарл VIII напредват по брега, паната дава да се разбере, че френската армия може безпрепятствено да премине през владенията му, а Венеция обявява неутралитет. Сега само територията на Флоренция стои на пътя ѝ. Шарл спира войските си на границата с флорентинска Тоскана и изпраща съобщение на Пиеро де Медичи, в което настоява безпрепятствено да премине Тоскана на път за Неапол.
Положението е изключително деликатно. Пиеро е обещал подкрепата си на Алфонсо II Неаполитански и е очаквал другите италиански градове да направят същото, но сега е сам. Дали не трябва да се отрече от обещанието си и да обяви, че Флоренция спазва неутралитет? След пет дни в щаба на Шарл VIII все още няма отговор от Пиеро де Медичи и разгневеният крал заповядва на своята войска да навлезе в Тоскана. Пограничната крепост Фивицано е превзета, а целият й гарнизон посечен. Шарл VIII заповядва на Флоренция да се предаде.
Градът бързо се изпълва с противоречиви слухове. Във Флоренция узнават, че Джовани и Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи са избягали от Кафаджиоло и са стигнали в щаба на Шарл VIII, където са уверили краля, че Пиеро де Медичи не говори от името на гражданите на Флоренция мнозинството от които искат да се предадат. Този факт показва, че основанието за арестуването им по заповед на Пиеро не е никак изфабрикувано, въпреки че при това развитие на ситуацията няма почти никакво значение. Бързо става ясно, че твърдението на Джовани и Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи пред Шарл VIII е истина: те имат много симпатизанти във Флоренция, които искат да предадат града на французите. Гражданите, които разполагат с власт, търсят изкупителна жертва за тежкото положение в града и бързо намират такава в лицето на Пиеро. Същевременно Савонарола продължава със своите адски проповеди от амвона на катедралата — във виденията му огнения кръст, надвиснал над Флоренция, вече се е превърнал в огнен меч, който заплашва с пламъци и вечни мъки всички онези, които не се покаят.
Най-после Пиеро решава да действа — възнамерява да защитава Флоренция и тосканските й територии, затова свиква наемници под разпореждане на града и ги изпраща на север, за да защитават останалите погранични крепости. Много бързо обаче му става ясно, че и малкото подкрепа, която има във Флоренция, се топи, дори и в неговия клон на семейството мнозина вече открито говорят за капитулация. Именно в този момент Пиеро взема най-важното решение в живота си. По подобие на баща си, чиято храбра мисия в Неапол спасява Флоренция преди петнадесет години, Пиеро се отправя сам на среща с Шарл VIII, като се спира само за да напише обяснение до Сеньорията.
Но Пиеро не е Лоренцо Великолепни нито по характер, нито по съдба, а Шарл VIII не е впечатлителният Феранз от Неапол, който толкова лесно се е трогвал от героични дела. Дори и тогава гледат на мисията на Пиеро като на отчаяна постъпка, а не като на проява на храброст. Когато пристига в щаба на Шарл VIII в Сарзанело, не го приветстват като герой, напротив, поздравяват го с презрение. Кралят веднага иска правото да завладее пристанищните градове Пиза и Ливорно и да ги окупира, докато трае „начинанието“ му. Същевременно Пиеро се държи унизително, вместо да възприеме суетното перчене на баща си. Шарл VIII не издава своето удивление и задоволство от факта, че Пиеро се съгласява с всички френски искания. Подобно на Лоренцо и Пиеро има намерение да спаси града, но му липсва разбиране за целия мащаб на ситуацията. Кралят отчаяно се нуждае от защитна линия, която да предпазва армията му от обграждане и която да му остави изход да се върне обратно във Франция. Силите на Пиеро са доста по-малки, но той разполага със значителна мощ, с която да се пазари. Ако е демонстрирал твърдост на характера, може би е щял да спечели уважението на Шарл VIII. Съществувала е дори възможност да постигнат съгласие за условия, които биха били изгодни и за двамата, но не става така и поведението на Пиеро му струва скъпо.