На 8 ноември 1494 година, след двуседмично отсъствие, Пиеро се връща във Флоренция. Когато отива в Сеньорията, за да докладва за изхода на своята мисия, с изумление установява, че затварят вратата под носа му. Сеньорията не открива кого да обвини заради собствената си нерешителност и безпомощност, затова на мисията на Пиеро е гледано като на предателство, а самият Пиеро е възприеман като предател. Поведението на същите тези хора, които са щели да подкопаят мисията му още в самото начало, когато са имали намерение да предадат града веднага, няма оправдание, но Флоренция е град, попаднал в хватката на паниката и истерията, нуждае се от изкупителна жертва и Пиеро сам се превръща в такава.
Сеньорията заповядва да ударят голямата камбана, докато Пиеро и въоръжената му свита несигурно чакат на конете на площада пред градската община. Плътните тонове на камбаната зазвучават от кулата над града, призовават гражданите на площада и събитията приемат свой собствен ход. Събралите се на площада граждани започват да се подиграват на Пиеро и хората му, после ги замерят с камъни и отпадъци и накрая Пиеро и свитата му се прибират на сигурно в двореца Медичи. От разстояние чуват рева на тълпата на площада пред Сеньорията, където членовете на градския съвет публично обявяват Пиеро де Медичи и брат му Джовани за предатели.
Деветнадесетгодишният кардинал Джовани пристига от Рим веднага след като научава за мисията на Пиеро при Шарл VIII. Сега се опитва да мобилизира брат си, но напразно. Пиеро е като парализиран от безнадеждността — напрежението от мисията и отхвърлянето от народа на Флоренция са повече, отколкото може да понесе. Джовани решава да поеме нещата в своите ръце и заедно с една въоръжена група верни поддръжници на Медичите, яхнали коне, излизат на улицата с прочутия боен вик на Медичите: „Palle! Palle!“ Но виковете им са посрещнати с дюдюкания и ответен зов: „Popolo e Liberta!“ В крайна сметка тълпата започва да се държи толкова заплашително, че кардинал Джовани и хората му се прибират във вътрешния двор на двореца Медичи, а големите порти се затръшват зад тях.
Рано сутринта на 9 ноември 1494 година под прикритието на тъмнината Пиеро де Медичи, съпругата му и двете му деца си проправят път през пустите улици към портата Сан Гало, откъдето се отправят в изгнание. Междувременно кардинал Джовани и последните верни прислужници на Медичите минават през стаите на двореца и събират колкото ценности могат да носят. После се говори, че Джовани се преоблича като доминикански монах и ги отнася в манастира „Сан Марко“. Доста странен избор, макар че манастирът е традиционна крепост на Медичите още от времето, когато Козимо съхранява ценности там, преди да замине в изгнание, защото помощник-абат сега е Савонарола. Но някои от монасите остават верни на Медичите, защото няколко от ценностите, спасени от Джовани, са запазени до наши дни, достигнали до нас през други членове на семейството. Кардиналът спасява колкото може и бяга от града в изгнание, все още преоблечен като доминиканец.
На следващия ден Сеньорията официално прогонва Пиеро де Медичи и семейството му от Флоренция завинаги, като определя награда от 4 000 флорина за главата на Пиеро и 2 000 за тази на Джовани. Козимо де Медичи е предсказал — „след петдесет години Медичите ще бъдат в изгнание“. Това се сбъдва само след малко повече от тридесет години.
17
Кладата на суетата
Пиеро де Медичи, вече известен като Пиеро Злочестия, е сурово съден от историята, а причината за неговия провал като водач отдават на малодушието му. Сравняват го с тримата му предшественици от рода на Медичите, управлявали Флоренция в продължение на шестдесет години, и откриват, че му липсва както политическа прозорливост, така и лична преценка. Но не е честно, защото се омаловажава късметът на „Бащата на отечеството“ Козимо, Пиеро Подагричавия и Лоренцо Великолепни в благоприятните мигове от тяхното управление, както и удивителната липса на късмет, която тормози Пиеро Злочестия. Може да притежава малко черти от изключителните характери, които имат Козимо и Лоренцо, но само това не може да е причина за провала му. Сякаш лошият късмет не е достатъчен. Пиеро се изправя пред още две пречки. Банка „Медичи“ не може да му предостави пари, за да спечели народа, или достатъчно средства, за да смаже занемарената партийна машина на Медичите, но най-съдбоносно значение за безнадеждната дестабилизация на политическото положение в Италия изиграва намесата на Шарл VIII. Като имаме предвид характера на италианската политика от петнадесети век, изминалият период на спокойствие е щастливо изключение и цяло чудо е, че продължава толкова дълго. Благодарение на това че можем да направим една по-късна преценка на събитията, сега виждаме, че толкова прехвалената дипломация на Лоренцо Великолепни всъщност не е нищо повече от задържащи действия, защото дори и в най-добрите времена политиката му е предпазлива. Трябва да вземем под внимание и факта, че дори и най-умелата дипломация не би противостояла на намесата на Франция, което рано или късно е щяло да се случи. Колкото до положението на самата Флоренция, за добро или зло изглежда, че гражданите й се уморяват от управлението на Медичите. Републиканската гордост на флорентинците, която толкова дълго представлява един негласно уговорен и общоприет мит, сега излиза на повърхността, стимулирана от икономическия упадък и провокативните пустословия на Савонарола.