Сега Медичите са отделени от източника на своята мощ в града и са принудени да бягат в изгнание, но за разлика от изгнанието на Козимо преди шестдесет и една години, това е неочаквано. Нищо не е подсигурено предварително, а по всичко изглежда, че периодът на изгнание няма да е кратък. В мига, когато Пиеро и брат му Джовани напускат града, партийната машина на Медичите просто се разпада и някогашното видно семейство сега открито е сподирено от презрението на всички слоеве на обществото. Доказателство за степента на народното недоволство е фактът, че когато Джовани и Лоренцо ди Пиерфранческо де Медичи се връщат във Флоренция от френския лагер, стигат до там да променят доста целесъобразно и подкупващо фамилията си от Медичи на Пополано („Хора на народа“). Всички гербове на Медичите с щита и топките са премахнати от дворците им, а домовете на двама души, служили като министри при рода, са изгорени до основи. Много скоро в двореца Медичи на виа Ларга проникват търсачи на плячка, но преди да го опожарят, в него влиза градското опълчение, изпратено от Сеньорията. Плячкосването на съкровищата от двореца Медичи сега придобива по-официална нотка, тъй като Сеньорията присвоява останките от голямата сбирка от скъпоценни камъни, картини, скулптури и други не толкова движими ценности на Лоренцо. „Давид“ на Донатело е махнат от вътрешния двор и е поставен върху колона на площада на Сеньорията. Гонфалониерът и членовете на съвета присвояват сума, равна на 16 000 флорина в брой от местния клон на банка „Медичи“, който вече е на ръба на банкрута и едва оцелява след този удар. Поне известна част от активите на банката се запазват другаде, защото, както ще видим, Медичите не преустановяват напълно своята банкова дейност поне още един век.
Всички притежания на Медичите са конфискувани в името на града с аргумента, че са спечелени на гърба на гражданите. Като последен удар срещу управлението на Медичите Сеньорията решава да отмени всички присъди за изгнание над родовете Паци и Содерини и ги кани да се върнат в града.
Докато във Флоренция се случват тези драматични и объркани събития, на територията на републиката също цари безпорядък. Шарл VIII влиза в Пиза, която е основната връзка с морето, и я обявява за „свободна от деспотизма на Флоренция“, въпреки че на практика я превръща в окупирана от французите територия. Пиеро де Медичи дава своето съгласие за това, Сеньорията не поема риска да ядоса Шарл VIII, като отмени споразумението, но въпреки това решава да изпрати делегация от четирима посланици в Пиза, които да протестират срещу френската окупация. Израстването на Савонарола във вакуума на властта след Медичите е толкова голямо, че е избран за един от посланиците за тази важна мисия.