В най-добрите времена монахът е доста неподходящ за дипломат, но в Пиза надминава себе си. За ужас на другите членове на флорентинската делегация Савонарола се изправя пред събрания двор на Шарл VIII и се впуска в пророчески монолог. Нещо още по-неочаквано, започва да приветства краля като изпълнител на Божията воля, изпратен да накаже гражданите на покварената Флорентинска република: „Вие дойдохте като Божие оръдие, вие сте символ на Божествената справедливост. Приветстваме пристигането ви с радостни сърца и усмихнати лица.“ Внезапно сменя тона и продължава високопарната си тирада към Шарл VIII, като му съобщава, че макар и изпратен от Бога, Небесата са способни да излеят ужасяващото си отмъщение дори и върху своето оръдие, ако френският крал реши да причини вреда на Флоренция. Поведението на Савонарола е точно обратното на възприетото от Пиеро де Медичи и отношението му може да има потресаващи последствия, на Шарл VIII няма да му струва нищо да осъди на смърт един незначителен и непочтителен помощник-абат. Мнозина, включително и папата, биха приветствали това. Но както и в сблъсъка си с хуманистите, Савонарола е преценил врага си. Шарл VIII живее със средновековното разбиране за вечната Божия воля и Савонарола много добре знае за склонността на краля към суеверие. Фигурата, изправена пред владетеля в своите прости сандали и износени одежди, говори с убеждението на светец — изглежда сякаш познава Божията воля и дори твърди, че Господ говори чрез него. Той е в ролята на Божие оръдие, предупреждаващо друго такова за божествената отговорност на ролята му. Шарл VIII е обуздан, придворните и войниците му — изпълнени със страхопочитание, а непокаялият се свещеник се обръща на пети и излиза с гръб в присъствието на краля.
В този случай действията на Савонарола са сериозно осъдени. За мнозина това е глупост, граничеща с лудост, но съществува вероятност монахът да вярва в думите си въпреки лукавия начин, по който манипулира френския крал. Други гледат на постъпката му като на храброст, равняваща се на тази на Лоренцо де Медичи пред Феранте от Неапол, смелост, която толкова очевидно липсва на сина му Пиеро. И в двата случая държанието на Савонарола пред Шарл VIII със сигурност спасява Флоренция и гражданите ѝ. Почти няма съмнение, че Шарл VIII би подложил града на плячкосване и би оставил войниците си да изнасилват и грабят. Така би дал пример на всички други, решили да се опълчат на похода му срещу Неапол. Културното богатство на историческа Флоренция, което виждаме днес, се дължи до голяма степен на покровителството на Медичите и по ирония на съдбата спасителят на много от тези културни ценности е техният най-голям враг Савонарола.
На 17 ноември 1494 година, само осем дни след бягството на Пиеро де Медичи, Шарл VIII влиза във Флоренция с корона на главата и в златни доспехи, под балдахин, украсен с лилии. Придружава го личната му гвардия от двадесет рицари знаменосци и армия от 20 000 души. Гражданите гледат с изумление и тревога, докато сякаш безкрайните колони минават край тях, в това число и редиците на мрачните швейцарски гвардейци с блестящите им алебарди, 4 000 бретонски стрелци с лъкове, 3 000 кавалеристи, въоръжени с копия („цвета на френската кавалерия“), редиците оръдия, теглени от впрегатни коне и дори облечените в карирани полички шотландци със своите гайди. Както ги описва един свидетел, последните са „невероятно високи мъже от Шотландия и други северни държави, приличащи повече на диви зверове, отколкото на хора.“
Окупацията на Флоренция трае единадесет дни, като Шарл се настанява в малкото неограбени апартаменти в двореца Медичи, а войските му са разквартирувани из града. Повечето от флорентинците са облекчени от тази мирна окупация и има учудващо малко инциденти — убити са всичко на всичко само десет души. Няколко дни преди заминаването на французите членовете на Сеньорията са повикани от Шарл VIII в двореца Медичи и им е връчен за подписване мирен договор. Той дава на френската армия право да превземе всяка флорентинска крепост, за която сметне, че ще й е необходима, за да опази пътя си, както и затвърждава окупацията на Пиза. Флоренция трябва да плати 150 000 флорина, за да финансира френската армия. Членовете на Сеньорията слушат, загубили дар слово, докато са изчетени унизителните условия. (Условията, които Пиеро де Медичи е обвинен, че приема толкова покорно, включват само един „заем“ от 200 000 флорина).
На 25 ноември херолд прочита условията на договора пред събралите се граждани на Флоренция на площада на Сеньорията. Зад него стоят гонфалониерът и членовете на съвета, а Шарл VIII е седнал под балдахина върху трон, донесен от двореца Медичи. Сеньорията обаче се е погрижила да направи определени изменения в договора и Шарл VIII с изумление чува как херолдът прочита, че Флоренция ще плати на френския крал само 120 000. Монархът става на крака и насила прекъсва херолда, правилната сума от 150 000 флорина трябва да бъде вписана в договора веднага, в противен случай бойците му ще дадат сигнал с тромпетите и войниците му ще опустошат града. По стечение на обстоятелствата гонфалониер е Пиеро ди Джино Капони, който е бил флорентински посланик във Франция по времето на Лоренцо Великолепни. По време на престоя си там Капони се сприятелява със стеснителното и мудно дете Шарл. Капони гледа на исканията на Шарл VIII най-малко като на безочливост и лична неблагодарност, в яда си и той скача на крака, издърпва договора от ръцете на херолда и го накъсва на парчета. Историкът Гучардини, който като млад е свидетел на сцената, казва, че Капони „трепери от неовладян гняв“. После се обръща към краля и отправя към него думи, по-късно превърнали се в славна флорентинска поговорка: „Ако дадеш сигнал със своите тромпети, ние ще забием нашите камбани.“ Шарл VIII веднага осъзнава, че ако цяла Флоренция бъде призована на бой от камбаните, една неприемлива част от войниците му ще бъде избита в кръвопролитието, което ще последва. Опитва с шега да се измъкне от ситуацията, като прави игрословица с името на гонфалониера, която вероятно датира от времето, когато Капони му е бил като чичо във френския двор: „Ах, Капони, Капони! Ти наистина си същински петел.“ После Шарл VIII дава знак, че приема вписването на новата сума в договора.