Выбрать главу

Част IV

Папата и протестантът

18

Il Gigante — статуя с библейски пропорции

През тревожните дни след бягството на Пиеро де Медичи от Флоренция в края на 1494 година един приятел на младия Микеланджело сънува кошмар. Сънят на този приятел е толкова жив, че дори и на стари години Микеланджело все още го помни и го разказва на своя другар и един от първите си биографи Асканио Кондиви — „Лоренцо де Медичи му се явил облечен в черна широка горна дреха, цялата изпокъсана и наметната на голото му тяло, заповядал му да каже на неговия син, че скоро ще бъде прогонен от дома му и никога повече няма да се върне.“ Сънят със сигурност е на самия Микеланджело и пресъздава близостта на взаимоотношенията му с Лоренцо де Медичи, като дори се твърди, че почти пълната голота на Лоренцо предполага хомосексуално привличане. Само седмица след съня си и още преди Пиеро да отиде в изгнание, деветнадесетгодишният скулптор напуска града, изпълнен със страх заради онова, което предстои да се случи, а и защото се бои, че близостта му с Медичите ще го погуби.

Микеланджело стига до Рим, където банкер на име Якопо Гали му поръчва статуя на Бакхус, древногръцкия бог на виното и веселието, в естествен размер. Резултатът представлява великолепен психологически етюд, или както Кондиви го описва, той е с „веселото лице и присвитите похотливи очи, които са привични за онези, отдали се докрай на виното.“ Изправената фигура е на младеж, който държи чаша за вино, стомахът му е подут и той едва се крепи на краката си, подпрял се на дребен млад сатир, захапал чепка грозде.

Изненадващо, но тази светска творба води до поръчката на ново произведение с възможно най-голяма святост от страна на френския кардинал на Сен Дени, който по това време живее в Рим. Резултатът е първият шедьовър на Микеланджело, неговата „Пиета“, изобразяваща Дева Мария, прегърнала почти голото тяло на мъртвия Христос, отпуснат в скута ѝ, точно след като е свален от кръста. „Пиета“ на Микеланджело е завършена през 1500 година и е изработена с такова техническо майсторство, та трудно можем да повярваме, че е дело на един мъж само на двадесет и пет години. Проблемът с изобразяването на две отделни фигури в един мраморен блок е разрешен чрез противопоставянето на Христовата гладка и гола плът с обемните дипли на дрехата на Мария. Не остава съмнение, че спокойното ѝ, но страдащо лице е живо, докато отпусната, мъртва глава на Иисус все още е белязана от агонията при разпъването. Микеланджело успява да предаде усещане за спокойствие и същевременно да пресъздаде дълбоко духовно преживяване.

Не всички са напълно доволни от работата, мнозина, включително и Кондиви, се питат защо лицето на Дева Мария изглежда по-младо от това на Христос. Микеланджело отвръща: „Нима не знаете, че непорочните жени остават далеч по-свежи от порочните?“ Друг съвременник, Джорджо Базари, в своята разбулваща книга „Животът на Микеланджело“, намеква за много по-скрито обяснение на тази аномалия. Базари твърди: „Начинът му на изразяване бе много неясен и двусмислен, по определен начин думите му бяха двузначни“, а онова, което важи за думите, важи и за творбите му. Базари обяснява, че дълбокото усещане на Микеланджело за образа на Мадоната и относително младата възраст, на която е показана като майка, може би произтича от факта, че майката на скулптора и дойката му умират млади. Както ще видим по-късно, личната психология на Микеланджело често играе натрапчива роля в произведенията му.

Когато Микеланджело се връща във Флоренция през 1500 година, Савонарола вече е мъртъв от две години, а градът е в окаяно състояние — някогашна столица на горда държава, сега могъществото й е силно ограничено, а народът й е затънал в нищета. Войната срещу Пиза е водена толкова нескопосано от флорентинския военачалник Паоло Вители, че Сеньорията дава израз на чувството си за безсилие, като заповядва да го арестуват по обвинение в предателство, измъчват го и накрая го обезглавяват. Населението е недоволно и беззаконието по улиците нараства. Може би най-показателният образ е този на Ботичели, чиито славни дни на ярки и изпълнени със символизъм платна отдавна са отминали, дори отричането му от земните наслади в краката на Савонарола е в миналото, сега той се влачи по улиците, подпрян на патерици, наметнат със сива износена пелерина, остарял, болен и неспособен да рисува.