След завършването на тази великолепна творба Микеланджело е наскърбен, защото се оказва в положението на Давид пред Голиат. През 1504 година властите му поръчват голям стенопис с батална сцена в двореца на Сеньорията, на стената, намираща се точно до другата, изрисувана от главния му съперник Леонардо да Винчи. Двете фрески трябва да изобразяват военните победи на Флоренция, да заличат спомените за скорошните нещастия, но всички граждани бързо осъзнават, че изрисуването на стените означава много повече от това. Това е върховата надпревара между петдесет и две годишния майстор и два пъти по-младия налагащ се в момента гений — кой ще победи в битката между двамата най-велики художници на Флоренция? Победата и поражението ще останат завинаги и всички ще могат да ги гледат през идните години.
На този елемент от съревнованието се гледа като на профанизиране на великото изкуство, но тук изобщо не става дума за това. Флоренция просто следва примера, даден от древните гърци, които често правят панелинистични съревнования, за да изберат най-великата трагедия, създадена от Есхил, Софокъл и Еврипид. Съревнованието във Флоренция оказва дълбоко влияние върху Микеланджело и макар че, когато е възрастен, настоява пред Кондиви, че е напълно самоук, през ранния период от живота му влиянието на Леонардо е видимо. Като всеки амбициозен съперник и Микеланджело изучава своя опонент, научава от него изкусността на изразяването на чувствата, която липсва в „Давид“. За съжаление друг резултат от съревнованието няма, единствените останки са скиците за стенописите, създадени от двамата гении. Вероятно Леонардо стига до там, че очертава сцената на стената, но както е характерно за него, не успява да доведе работата си до край. Микеланджело успява да създаде само рисунка на евентуалната си работа, преди да го извикат в Рим.
През 1503 година най-после умира седемдесет и две годишният папа Александър VI, който въпреки ужасяващо пагубния си живот остава физически здрав до края на дните си, което предизвиква подозрения, че е отровен. Синът му Чезаре Борджия прави всичко възможно Александър VI да не бъде наследен от изконния му враг Франческо Пиколомини, като стига дотам, че окупира Ватикана, но Пиколомини все пак става папа под името Пий III. Само след броени месеци обаче новият папа е мъртъв — болнав е и не са очаквали да изкара дълго, въпреки това краткостта на понтификата му води до подозрения, че е отровен. Пий III е наследен от Юлий II, който е доста по-деен противник на Борджиите и очевидно обръща голямо внимание на храната си. Микеланджело вече е известен на Юлий II, който е силно впечатлен от неговата „Пиета“. Папата го вика в Рим, за да започне работа над изключително амбициозния проект за гробницата на понтифекса, който включва не по-малко от четиридесет големи скулптури.
19
Рим — новият дом на Медичите
Рим, в който Микеланджело се завръща през 1505 година, поема от Флоренция ролята на водещ град на Ренесанса. Забележителна промяна, която само отчасти е подпомогната от упадъка на Флоренция през тринадесетте години след смъртта на Лоренцо де Медичи.
Само век преди това Рим е средновековен град с мръсни улици, сгушени между руините, които нищо не означават за по-голямата част на населението. Всеобщото мнение е, че великолепните останки от акведукта Клаудия с неговите високи тридесет метра арки, който се простира на юг на разстояние повече от шестдесет и пет километра извън града, е използван, за да се доставя зехтин от Неапол. През зимните вечери вълците слизат от хълмовете и вият между мрачните колиби, а старите аристократични родове и кардиналите се затварят в дворците си и водят живот, немислим извън стените им. Дори и при тези обстоятелства зад вратите има достатъчно изобилие, за да привлича процъфтяващата общност на банкерите — Джовани ди Бичи и Козимо де Медичи научават тук тънкостите на занаята около 1400 година.