20
Макиавели си намира майстора
Под предводителството на Пиеро Содерини Флоренция постепенно свиква с по-републиканския начин на управление, като ударението тук пада върху „начин“, защото на практика освен пожизнения избор на гонфалониера структурата на администрацията остава до голяма степен същата. Сеньорията и отделните комисии все още се избират по същия начин и все така са запазени за членовете на родовете, които вече са дали на града управници, и които на практика наброяват около 3 000 души. От жизненоважно значение обаче е, че изборите вече не се манипулират от управляващите семейства или от една-единствена управляваща клика като Медичите. Останалите могъщи клики сред водещите родове сега са по-балансирани и само се надпреварват за постове. Това положение е допълнително подсилено от по-постоянното присъствие на Содерини като гонфалониер и въпреки че политическият му опит е доста ограничен, той притежава достатъчно прозорливост, за да подбира добре съветниците си. Сред най-надарените е амбициозният тъмноок млад мъж на име Николо Макиавели, талантлив писател, известен сред своите приятели с язвителното си остроумие, който използва големия си интелект като дипломатически пратеник на Флорентинската република и като един от водещите членове на Военния съвет.
Николо Макиавели е роден през 1469 година и израства в славните дни на Лоренцо Великолепни. Баща му е обеднял адвокат и представител на уважавано флорентинско семейство, което преди повече от век, по време на великата банкова ера на Флоренция от преди Черната смърт, е било богато и изтъкнато.
Статуя на Николо Макиавели, дело на Лоренцо Бартолини, галерия Уфици, Флоренция
Майката на Николо умира, когато той е още млад мъж, но изглежда упражнява силно влияние за формирането на характера му, тъй като е известно, че има широки читателски интереси и пише поезия. Жизненоважно влияние оказва и образованието на Николо. Тъй като семейството е прекалено бедно, за да си позволи хуманистично образование за своя син, той е записан да учи латински и е проникнат от средновековния аристотелианизъм, който все още преобладава в европейското образование от петнадесети век, дори и във Флоренция. Едва по-късно приятелите му го запознават с римските поети, реторици и историци, вдъхновяващи младите хуманисти на Флоренция. Именно чрез тези автори Макиавели разбира, че някога Италия е била център на велика империя, управлявала целия познат свят. Контрастът с настоящото й положение на воюващи градове-държави и вилнеещи чуждестранни армии е прекалено явно.
Същевременно обаче Италия претърпява културна промяна и мнозина започват да признават този факт, не след дълго за първи път се появява и терминът „Rinascimento“ (Ренесанс). Резултатите от тази културна промяна проникват в съседните страни и става ясно, че Европа навлиза в нова епоха. Това не е само клише или закъсняла преценка на събитията, защото посланието обхваща всички и покрива цяла Европа — ясно формулирано е от произведенията на Пико дела Мирандола до писанията на холандския учен от началото на шестнадесети век Еразъм, като всички те могат да бъдат открити навсякъде. Разпространението на печатарството означава, че дори и сравнително беден младеж като Макиавели може да си позволи да купи книгите на своите любими автори от някой от книгопродавците, появили се във Флоренция. Известно е, че е притежавал произведения от римския историк Тацит, описал живота на такива чудовищни императори като Калигула и Нерон. От поетите Макиавели предпочита Лукреций, чиято наскоро преоткрита дълга философска поема, „За природата на нещата“ описва как е произлязъл светът и излага голата истина за мястото на човека в него. Твърдението на Лукреций, че човешкият живот е определен от коренно различни фактори като характера и късмета, оказва силно влияние. Каквато и вяра да има Макиавели в Бог, тя още в ранна възраст потъва в забрава и до края на живота си той ходи на църква само на големи празници. Но Николо не е изключение сред своя кръг от весели и начетени приятели.