За щастие вниманието на Борджия е отвлечено от по-належащи проблеми, защото научава, че пълководецът Вителоцо Вители и няколко от висшите офицери вдигат бунт заедно с войниците си. Борджия е уязвим, затова незабавно взема пари от папската хазна, за да наеме френски войски. Вители и другите заговорници размислят и изпращат съобщение на Чезаре, в което му предлагат да се срещнат и да разрешат различията помежду си. Борджия се съгласява.
В този момент изпращат Макиавели на втора мисия при Чезаре, в резултат на което секретарят остава няколко месеца при него и през този период Борджия му показва пълния размах на своите възможности. За да потуши разногласията си с Вители, Чезаре урежда помирението да стане в малкия град Сенигалия на Адриатическия бряг. Борджия освобождава френските си войски като жест на добра воля, за да вдъхне увереност на Вители и останалите да се появят в Сенигалия с малка част от воините си. Посреща Вители и другарите му „с мило изражение… поздравява ги като стари приятели.“ Докато го прави, успява да ги отдели от войските им, след което заповядва да ги вържат и хвърлят в тъмницата. Същата вечер, докато „ридаят, молят за милост и като обезумели се обвиняват един другиго“, Борджия заповядва да ги обесят.
Тази случка е вдъхновяваща за Макиавели, който я описва в доклада си „Коварството на херцога на Валентиноа към Вители и другите“ и която играе илюстративна роля в неговия шедьовър на политическата философия „Владетелят“. Онова, което Макиавели описва в тези произведения, не са примери, които биха подобрили воденето на политика, вместо това той говори за онова, което ние знаем като реалполитика, т. е. неидеалистична политика, съобразена единствено с реалностите и националните интереси на страната.
Но не бива да бъркаме описанието на Макиавели на тази реалполитика с действителността. Той е човек на изкуството, вярващ в умелото пресътворяване на своите идеи. Въпреки доклада на Макиавели, ние знаем, че Борджия всъщност не освобождава своите френски войски, за да успокои Вители — те са отзовани внезапно и Чезаре остава незащитен, единствената му възможност е да блъфира, за да постигне целта си. Пратеничеството на Макиавели придружава Борджия до съдбовната среща при Сенигалия и в първоначалния доклад изрично описва как заминаването на французите „обръща съзнанието на двора с главата надолу“. Всичките ридания и взаимни обвинения на жертвите, докато ги бесят, също са ретуш, за тях не се споменава в първоначалния доклад. Намерението на Макиавели е да засили и задълбочи характера на Борджия, а не да накара олицетворението на своите идеи да изглежда като паникьосан измамник, който играе двойна игра. Макиавели не се интересува от човека Борджия, а от методите му, които представляват наука за действието, освободено от всякаква нравственост. Става дума за напълно нова наука, науката на политиката. Онова, което Макиавели търси и описва във „Владетелят“, е един привиден начин на управление, в който влизат както жестовете на Лоренцо Великолепни, така и безскрупулността на Чезаре Борджия. Това е наука, в която подобна дързост, подобен блъф, подобен опортюнизъм и подобно коварство са заложени като разумни посоки за действие и всяка може да бъде предприета, когато обстоятелствата го изискват. Успешната политика е наука и като такава в нея няма място за нравственост.